О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 06.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1066 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу определение № 802 от 07.03.2018г. по т.д. № 1085/2018г. на Софийски апелативен съд, 15състав, с което е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 вр. чл.275, ал.2 ГПК частната й жалба срещу определение от 14.12.2017г. по гр.д. № 3850/2016г. на СГС и държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена на основание чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати по сметка на САС държавна такса за производството по частната жалба в размер на 15 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение в частта, в която частната жалба е върната като просрочена, е неправилно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК и обстоятелството, че срокът за обжалване на първоинстанционното определение е спрял да тече на 24.12.2017г., 25.12.2017г., 26.12.2017г. и 01.01.2018г., поради което е изтекъл на 09.01.2018г., когато е подадена частната жалба. Излага и доводи за неправилност на обжалваното определение в частта му относно осъждането за държавна такса по подадената частна жалба, като се позовава на чл.84, т.1 ГПК, според който държавата е освободена от заплащане на държавни такси по искове за публични държавни вземания. Счита, че посоченото се отнася както за случаите, в които държавата е ищец по съответния иск, така и когато има качеството на ответник по него. Поддържа, че изводът на въззивния съд, обоснован с последиците на решението на Конституционния съд, не е съобразен с липсата на обратно действие на това решение. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
С постановеното определение въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, е започнал да тече на 22.12.2017г., когато съобщение е връчено на частния жалбоподател, с оглед на което е достигнал до извод, че подадената в деловодството на СГС на 09.01.2018г. частна жалба е просрочена. Изложил е съображения, че частният жалбоподател не е освободен от заплащане на държавна такса, тъй като разпоредбите на чл.35а-чл.35в от Закона за енергията от възообновяеми източници са обявени за противоконституционни, с оглед на което вземането за там регламентираните такси за производство на електроенергия от възобновяеми източници /които такси са удържани и внасяни в държавния бюджет по сметка на КЕВР и осъдителният иск за връщането им е предмет на делото/, е загубило характеристиката си на публично държавно вземане.
Първоинстанционното определение по чл.248 ГПК е съобщено на държавата, представлявана от министъра на финансите, на 22.12.2017г. Частната жалба срещу това определение е постъпила в деловодството на СГС на 09.01.2018г.
С оглед така установените факти настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за връщане на подадената частна въззивна жалба срещу определението на СГС по чл.248 ГПК. Основателно е оплакването на частният жалбоподател, че съдът при броенето на двуседмичния срок за обжалване не е съобразил нормата на чл.61, ал.2 ГПК, в редакцията й от 27.10.2017г., ДВ, бр.86/2017г., влязла в сила на 01.11.2017г. Съгласно посочената разпоредба, сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл.154, ал.1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл.329, ал.1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл.329, ал.3 ЗСВ. В настоящия случай частната жалба е подадена след влизане в сила на новосъздадената разпоредба, поради което същата е относима към преценката за спазване на срока за обжалване. Двуседмичният срок за подаване на частната жалба е започнал да тече от деня на съобщението – 22.12.2017г. Броен по правилото на чл.60, ал.4 ГПК, същият е следвало да изтече на 05.01.2018г., но на основание чл.61, ал.2 ГПК е спрял да тече за дните на официални празници по чл.154, ал.1 КТ – 24.12.2017г., 25.12.2017г., 26.12.2017г. и 01.01.2018г. При отчитане на празничните дни, през които срок не е текъл, двуседмичният срок е изтекъл на 09.01.2018 г. – вторник /присъствен ден/.
По изложените съображения и на основание чл.61, ал.2 ГПК, настоящият състав приема, че частната жалба е подадена в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК срок и следователно не е просрочена, поради което обжалваното определение в частта, в която е върната, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждането й.
В останалата му част обжалваното определение е правилно.
Частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК, според която се освобождават от заплащане на държавна такса държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. В настоящия случай предмет на делото е осъдителен иск за вземането на ищеца „МАРВИК – ПЪСТРОГОР“ ЕООД, произтичащо от твърдение за наличие на фактическия състав на чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД. Поради това, дори и сумата, чието връщане се претендира с предявения иск по чл.55, ал.1, т.3 ГПК, да е имала към момента на заплащането й характера на публично държавно вземане, предмет на делото е не това публично държавно вземане, а вземането, възникнало в патримониума на друг правен субект – ищеца по делото. Предвид изложеното изводът на въззивния съд като краен извод е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 802 от 07.03.2018г. по т.д. № 1085/2018г. на Софийски апелативен съд, 15 състав в частта, с която е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 вр. чл.275, ал.2 ГПК частната жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу определение от 14.12.2017г. по гр.д. № 3850/2016г. на СГС.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу определение от 14.12.2017г. по гр.д. № 3850/2016г. на СГС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 802 от 07.03.2018г. по т.д. № 1085/2018г. на Софийски апелативен съд, 15 състав в частта, с която държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена на основание чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати по сметка на САС държавна такса за производството по частната жалба в размер на 15 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: