O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 07.11. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 3775 /2019 г., и
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 24306/13.08.2019 г. на Д. Л. П., чрез адв. Н. Н., срещу определение № 986 от 21.05.2019 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 899/2019 г. за потвърждаване на определение № 11748 от 13.11.2018 г. на Пловдивския районен съд по № гр.д 11439/2017 г., с което искането на жалбоподателката за освобождаване от внасянето на депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 1000 лв. е оставено без уважение.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Поддържа се неправилно приложение на критерия по чл. 83, ал. 2 ГПК от въззивния съд поради необсъждането на всички установени по делото релевантни обстоятелства. Съдът и не бил съпоставил размера на общия за молителката и съпруга и регулярен доход с размера на депозита, а и с минимума за издръжката на човек за страната. Съдът не бил изследвал дали семейството на молителката реализира доход от притежаваната от съпруга земеделска земя. Отделно от това въззивната инстанция е била нарушила правилата за разглеждане на делото при условията на пълен въззив тъй като не е събирала други доказателства за установяване на относимите към предмета на делото пред нея обстоятелства. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят следните три, съответно уточнени съобразно правомощията по т. 1 на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС от настоящия състав, обуславящи според касатора изхода на делото въпроси: Въпрос 1: Допустимо ли е съдът при преценка за наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 1 ГПК да съобразява евентуални бъдещи доходи като си служи с предположения, като по този въпрос се твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с определение № 399 от 06.11.2018 г. на ВКС , III -то г.о. по ч.гр.д. № 3281/2018 г.; Въпрос 2: Приложимо ли е ограничението по чл. 269, изр. 2-ро ГПК в производството по разглеждане на частни жалби срещу определения и разпореждания на първоинстанционния съд и длъжен ли е въззивният съд да събере всички доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК като даде указания на молителя да ги представи или да ги изиска служебно, като по този въпрос се твърди противоречие с ТР № 6/ 2017 на ОСГТК на ВКС; Въпрос 3: Следва ли съдът при преценката по чл. 83, ал.2 ГПК да съобразява и обсъжда размера на регулярния доход на молителя, възрастта и здравословното му състояние или е достатъчно да установи само наличието и основанието на регулярния доход и на притежавано имущество, като се поддържа, че произнасянето на ВКС по този въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Становищата по частната жалба на ответниците по иска във връзка с разглеждането на който е поискано освобождаването от разноски по делото не следва да се вземат предвид поради едностранния характер на производството по освобождаване от такси и разноски , като фактът, че долните две инстанции са им предоставили възможност за становище не превръща производството пред касационната инстанция в двустранно.
Частната касационна жалба, с оглед данните по делото, е в срок, изхожда от лице с процесуална легитимация и правен интерес от обжалването и е насочена срещу въззивен съдебен акт отговарящ на критериите по чл. 274, ал.3, т. 2 и чл. 280, ал. 3, т.1- т. 3 вр чл. 274, ал. 4 ГПК, така е допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о., съобразява и намира следното:
Основното производство, във връзка с което е поискано освобождаването от разноски за депозит за вещо лице, е образувано по иска на Д. Л. П. с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК вр. чл. 38 ЗГР за установяване неистинността на акт за раждане на Светла Я. К., удостоверение за раждане на същото лице, както и на заявление от Л. З., в частта легитимираща Я. А. К. като баща на Светла Я. К.. Ищцата е майка на покойния Я. А. К..
С протоколно определение от ОСЗ на 28.09.2019 г. по гр.д. №11439/2017 г. Пловдивският районен съд е допуснал по искането на ищцата извършването на петорна съдебно-почеркова експертиза като е определил депозит за възнаграждение на вещите лица от 1000 лв., платим от ищцата. С определение от 13.11.2018 г. районният съд е оставил без уважение молбата от 08.10.2018 г. на П. за освобождаване от разноски за депозит. С протоколно определение от ОСЗ на 18.12.2018 г., съдът, след като е констатирал, че депозитът не е внесен и че ищцата е подала частна жалба срещу отказа да бъде освободена от разноски за вещо лице, е отложил разглеждането на делото.
За да потвърди определението от 13.11.2018 г на районния съд за отказ по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният на свой ред е установил от събраните в първа инстанция писмени доказателства, че молителката е семейна, като заедно със съпруга и разполагат с регулярен месечен доход от пенсии, както и че съпругът притежава 20 дка земеделска земя. От правна страна е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал,. 2 ГПК е изключение от принципа, че страните заплащат дължимите за производството такси и разноски, поради което освобождаването им от това задължение се извършва само при наличието на категорични доказателства , че молещото лице не получава доходи, както и че е лишено от възможността да реализира каквито и да е доходи като по този начин заплащането на разноските в процеса ще го затрудни съществено.
При този предмет на делото пред въззивния съд и тези негови мотиви, поставените като втори и трети в изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване тъй като не разкриват характеристиката на обуславящи по см. на т. 1 от ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.с. не покриват критерия за обща предпоставка по см на чл. 280, ал. 1 ГПК, която съгласно цитираното ТР в кумулативна даденост с поне една от специалните предпоставки може да обоснове допускане на обжалвания акт до касационна проверка. Въпросът за правомощията на въззивния съд в производството по обжалване на определения и разпореждания е изцяло въпрос по правилността на обжалваното сега определение, така ВКС може да се произнася по него едва във фазата по същество ( проверка за законосъобразност) след като е допуснато касационното обжалване. Въпросът следва ли съдът да съобразява размера на регулярния доход при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и възрастта и здравословното състояние е част от по общия въпрос за съдържанието на критерия по чл. 83, ал. 2 ГПК и предпоставките за освобождаване от такси и разноски, така е обуславящ, но не е налице наведеното специално основание по чл. 280, ал.1, т 3 ГПК тъй като по този въпрос е налице изобилна практика на ВКС, а фактът, че на касатора тя не му е известна не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
Касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос за това може ли съдът при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК да съобразява бъдещи евентуални доходи на лицето ( доходи които то би могло да реализира от притежавано имущество), без да са налице доказателства за такива, така да основава преценката си на предположения за доходи. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираното от касатора определение № 399 от 06.11.2018 г. на ВКС , III -то г.о. по ч.гр.д. № 3281/2018 г., както и в противоречие със служебно известна на настоящия състав практика обективирана в определение 117 от 13.03.2018 г. на ВКС, III – то г.о., по ч.гр.д. 424/2018 г., определение 44 от 18.01.2017 г. на ВКС, IV – то г.о., по ч.гр.д. 4453/2016 г., определение 44 от 24.02.2017 г. на ВКС, 1-во г.о. по ч.гр.д. 478/2017 г. Съгласно така цитираната практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК на ВКС, която настоящият състав споделя при преценката дали молителят не разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото, съдът не може да съобразява бъдещи евентуални доходи реализируеми чрез използване на декларирано имущество за отдаването му под наем, под аренда или обезпечаване на кредит.От една страна целта на института по чл. 83, ал. 2 ГПК е да се гарантира достъпа до правосъдие в момента, в който за страната е възникнала нуждата от такъв достъп, поради което релевантният момент за преценка на доходите е този на подаване на искането за освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК, а не необозрим бъдещ момент. От друга страна – недопустимо е съдът да основава вътрешното си убеждение на предположения, вероятности, логически съждения, неподкрепени от доказателствата по делото.
Частната касационна жалба е основателна.
Събраните по делото в първа инстанция писмени доказателства, а именно декларация за материално и гражданско състояние , удостоверение от НОИ за размера на получавана пенсия от молителката за периода октомври 2017 г- септември 2018 г., удостоверение от Агенция по вписванията за вписвания, заличавания и отбелязвания по партидата на молителката за периода о1.01.2008 г – 22.10.2018 г., удостоверение от МВР – СДВР- отдел „Пътна полиция“ за непритежаване на МПС установяват в достатъчна степен, че молителката е на преклонна възраст , нетрудоспособна, семейна, като единственият регулярен доход на семейството е от пенсии, възлизащ общо на 457.60 лв ( на молителката в размер на 207.60 лв., а на съпруга и в размер на 250 лв), същата ежемесечно отделя по 30 лв за лекарства , не притежават, тя или съпругът и, МПС, дялове или акции в търговски дружества, не получават дивиденти, не притежават парични влогове. Съпругът притежава в индивидуална собственост 20 дка земеделски земи, като е декларирано, че същите не са източник на доход чрез отдаването им под аренда. При това положение размерът на регулярния и единствен доход на семейството от 457.60 лв. ненадхвърлящ размера на М. за страната съпоставен с размера на определения от съда депозит за възнаграждение на вещите лица, сочи не просто на съществено затруднение за семейството за поемане на разхода за експертиза, а на непосилност за поемането му. Доколко тази експертиза е оправдана по делото не е предмет на настоящото производство- достатъчна е проверката на факта, че съдът не е отменил допускането и, а е отложил разглеждането на делото.
Като е съобразявал бъдещи несигурни доходи , всъщност хипотетичното реализиране на доходи, и не е съпоставял размера на доказаните регулярни доходи с размера на депозита за вещи лица, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени ведно с първоинстанционния и искането по чл. 83, ал. 2 ГПК на Д. Л. П. за освобождаване от разноски за депозит в размер на 1000 лв за възнаграждение на вещи лица за петорна СПЕ по делото пред районен съд, да се уважи.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, I V– во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 986 от 21.05.2019 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 899/2019 г.
ОТМЕНЯ определение № 986 от 21.05.2019 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 899/2019 г. и определение №11748 от 13.11.2018 г, на Пловдивския районен съд по гр.д. №11439/2017 г., и вместо тях постановява,
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Д. Л. П., с постоянен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес]. ап. 31, от внасяне на разноски за депозит в размер на 1000 лв. за възнаграждение на вещите лица по допусната петорна СПЕ по гр.д. № 11439/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: