О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, .11.05…2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 119/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. П. С. и И. В. С. против решение №271/21.10.2009г. на Софийски градски съд,постановено по гр.д. №5603/2009г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че материалноправният въпрос,по който се е произнесъл съдът е по отношение на това кой става собственик на придадена част след изменение на дворищната регулация,при което част от недвижимия имот на един собственик е отразена като имот на неговия съсед,а така също има ли отношение за прилагането на дворищната регулация и към настъпването на вещноправния й ефект фактът,че плащането на сметките по регулация е било извършено от трето лице,а не от собственика на момента. Навеждат се аргументи за неправилни и необосновани изводи на въззивния съд във връзка с позоваването на касаторите на придадените по регулация части,които били станали тяхна собственост,въпреки че към този момент не са собственици на процесния парцел. В подкрепа на това становище,касаторите прилагат две решения на ВКС,постановени по реда на ГПК/отм/,свързани с придобиване правото на собственост върху придадените съм даден недвижим имот части по силата на регулацията,както и погасяването на задължение за плащане по сметки по регулация и относимостта му към настъпване на вещноправния ефект на дворищната регулация,без да се цитира,конкретно на кое от основанията предвидени в т.1,т.2 и т.3 на член 280 ал.1 от ГПК се позовават касаторите.
Ответникът по касационната жалба Н. В. С.,в писменото си становище,счита че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решения и подкрепя аргументите на касаторите.
Ответниците по касационната жалба Ц. Ц. И. и М. Ц. И.,в писмения си отговор,заявяват,че липсва точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 от ГПК и молят същото да не се допуска.
При така направеното изложение от касаторите, всъщност се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на което се цитира и съдебната практика на ВКС. Единствено в касационната си жалба,касаторите само са заявили,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. на тълк.д. №1/2009г. по описа на ОСГТК-т.2-основание по член 280 ал.1 т.1 от ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВКС,постановени по реда на член 86 от ЗСВ,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегии,тълкувателни решения на гражданската колегия,такива на търговската колегия или решения постановени по реда на член 290 от ГПК,каквито не се посочват изобщо в изложението на касаторите. Позоваването и прилагането на решения на тричленни състави ВКС ,постановени по реда на ГПК/отм/,съгласно горепосоченото тълкувателно решение се отнасят до хипотезата на т.2 на член 280 ал.1 от ГПК,когато правния въпрос от значение за изхода на делото е разрешен с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че ищците Ц са придобили правото на собственост върху УПИ * на основание сключени договори за покупко-продажба,като съгласно действащия регулационен план за местността в имота на ищците се включва и спорната реална част,по която минава границата между парцелите на ищците и ответниците,поради кото е стигнал до извода за основателността на заявения ревандикационен иск. По отношение на ответниците съдът е приел,че те не са доказали осъществено в тяхна полза на валидно придобивно основание,което да ги направи собственици на процесната част,включително и по регулация. Съдът изрично е посочил,че към момента,в който е извършено това предаване,парцела е бил държавна собственост,върху който в полза на ответника В е имало учредено право на строеж и удостовереното по констативния нотариален акт от 1987г.,че последният е станал собственик на процесното място, по силата на придаването му по регулация, е невярно,дори и да е имало извършено плащане от него за тези части,той не е бил собственик на този парцел,към който се е придавала спорната част,и при това положение плащането е извършено от трето лице,каквото в случая се явява ответника В,като за същия не се доказва изобщо настъпването впоследствие на някакво друго придобивно основание спрямо претендираното право на собственост върху процесната част. По отношение на останалите двама ответници И. С. и Н. С. съдът е посочил,че същите са закупили от С. община п.****,но покупката е станала през 1998г.,когато парцелът е бил с площ и форма,невключващи придадените по регулация части и именно по този начин е описан в договора за покупко-продажба,поради което предмет на същия не е била спорната част и последните не са станали нейни собственици.
При това положение,освен че в по- голямата си част изложението на касаторите съдържа касационни оплаквания по отношение на постановеното въззивно решение,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,част от приложените съдебни решения на ВКС не се отнасят до произнасяне по същия правен въпрос,а с друга част постановеното с въззивното решение е в съответствие,поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №271/21.10.2009г. на Софийски градски съд,ІVД състав,постановено по гр.д. №5603/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: