О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр.София, 10.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 558 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Х., А. Й. А., Л. Р. Я. и Д. Р. Я., чрез адвокат А адвокат Н. М. срещу решение от 11.01.2010 г. по гр.д. № 230/2009 г., на Окръжен съд- Разград, с което се отменя решение № 105 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 1057/2008 г., на Районен съд-Разград и е отхвърлен предявеният от Р. А. Х., А. Й. А., Л. Р. Я. и Д. Р. Я. срещу К. К. Я., Н. Н. А. и Ф. Н. А. иск за разваляне на сключения на 29.04.1991 г., с нотариален акт № 1* том ІІ, дело № 771/1991 г., договор за прехвърляне на 2/32 идеални части от УПИ *Х-452, в кв.88 по плана на гр. Ц., с площ 695 кв.м., заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда и лятна кухня, както и за 2/32 идеални части от УПИ Х-452, в кв.88 по плана на гр. Ц., с площ 670 кв.м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и паянтов навес срещу задължение за гледане и издръжка, на основание чл.87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответниците по жалбата К. К. Я., Н. Н. А. и Ф. Н. А. не са подали писмен отговор.
Въззивният съд е приел, че приживе Ф. М. Я. като собственик на ? идеална част от процесните имоти е прехвърлила собствеността на своя внук Н. А. Я. с договор от 21.04.1991г. срещу задължение за гледане и издръжка докато е жива. Прехвърлителката е починала на 10.04.1994 г., а ищците са наследници на починалия преди нея неин син А. Я. Ответниците са наследници на приобретателя по договора за гледане и издръжка – Н. А. Я. , починал 2000-та година.
За да отхвърли предявения иск за разваляне на алеаторния договор, съдът е приел за основателно възражението на ответниците, че правото да се иска разваляне на алеаторния договор е погасено по давност, тъй като вземането на кредитора е било изискуемо до смъртта му, когато е прекратено действието на същия договор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решението подлежи на касационно обжалване, тъй като обжалваемият интерес не е под 1000 лева. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна.
Касационната жалба на Р. А. Х., А. Й. А., Л. Р. Я. и Д. Р. Я., чрез адвокат А адвокат Н. М. срещу решението по гр.д. № 230/2009 г., на Окръжен съд- Разград съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, към която е представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно погасителната давност, при иск за разваляне на алеаторен договор, който е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният материалноправен въпрос макар и от значение за изхода на делото, във връзка с прилагане на института на погасителната давност в случаите на чл.87, ал.3 ЗЗД не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и в този смисъл не е от значение за точното прилагане на закона. Приложеното съдебно решение № 229/09.10.2008 г. по в.гр.д. № 282/2008 г. на Великотърновския апелативен съд е неотносимо, тъй като е свързано с преценката на съда по конкретния спор при обосноваване на изводи за изискуемост на вземането в отношенията между собственика и извършилия подобрения в чужд имот, по повод претенцията за подобрения, поради което не мотивира основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Вземането на кредитора се погасява, ако не е упражнил правата си с изтичането на определен от закона срок. Според чл.114, ал.1 ЗЗД, срокът на погасителната давност тече от деня, в който дадено вземане става изискуемо и следователно, при безсрочните задължения – с изтичане срока на поканата на кредитора. Правото на кредитора да развали сключения от него алеаторен договор се погасява с петгодишна давност от деня, в който неговото вземане най-късно е станало изискуемо. В случая, договорът от 29.04.1991 г. за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка е прекратил действието си със смъртта на прехвърлителката на 10.04.1994 г., от който момент започва да тече срока на погасителната давност за вземанията на сънаследниците във връзка с наследството, включително и от неизпълнението на този договор.
Конкретният правен спор не е от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото поставените въпроси в изложението към касационната жалба, свързани с приложение на разпоредбите за давността по чл.87, ал.5 ЗЗД, не налагат изменение или ново тълкуване на същите въпроси с цел да се осигури точното прилагане на закона (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2010 г. по гр.д. № 230/2009 г., на Окръжен съд- Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.