ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473
гр. София, 04.06 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 721 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. А. К. срещу решение № 370 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 8/93 г. на Софийски окръжен съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация В. Т. Б. и Р. Т. П. оспорват жалбата.
Ответниците по касация Е. К. П. и Б. К. Д. не вземат становище по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение от 25.10.1991 г. по гр. д. № 235/91 г. Районен съд гр. С. е обявил нищожността на договор за замяна сключен на 20.07.1989 г. Осъдил е Т. и П. П. да предадат на Е. П. и Б. Д. да владението на дворно място в с. Л. заедно с построена в него къща.важил е иска за предаване владението на движими вещи. Отхвърлил е иска на Е. П. и Б. Д. срещу Т. и П. П. за обявяване невалидността и унищожаемостта на завещание от 30.05.1989 г. и иска за обявяване нищожността на договор за замяна от 20.07.1989 г. поради липса на съгласие, симулативност, нередовно представителство и невалидно разрешение. Оставил е без разглеждане исковете на Е. П. и Б. Д. против Т. и П. П. за унищожаване на договора за замяна поради измама, заплаха и извършен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
С решение от 01.04.1992 г. по гр. д. № 456/92 г. Софийски окръжен съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил иска за собственост на имота. Обезсилил е решението в частта, в която евентуалните искове за обявяване невалидността и унищожаемостта на завещанието и за унищожаване на договора за замяна са уважени и е прекратил производството в тази част, като е оставил в сила решението в останалата му част.
С решение № 1* от 16.12.1992 г. по гр. д. № 1155/92 г. на ВС ІV ГО, в производство по реда на чл. 225 и сл. ГПК /отм./, е отменено влязлото в сила решение в частта, в която е отхвърлен предявения от Е. П. и Б. Д. срещу Т. и П. П. иск за собственост на ? ид. ч. от имота, както и в частта, в която е обезсилено решението на първоинстанционния съд с което са уважени евентуалните искове за обявяване невалидност и унищожаемост на завещанието и на замяната и производството е прекратено, като е върнал делото в тази част за ново разглеждане. Оставил е без уважение молбата за отмяна в останалата и част.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 25.10.1991 г. по гр. д. № 235/91 г. на Районен съд гр. С. в частта, в която В. Б. и Р. П. са осъдени да предадат на Б. Д. и Е. П. владението на ? ид. ч. от процесния имот и е отхвърлил иска в отменената част. Оставил е в сила решението в частта касаеща евентуалните искове за обявяване нищожността и унищожаемостта на завещанието от 30.05.1989 г. и договора за замяна обективиран 20.07.1989 г. Решението е постановено при участие на трето лице помагач З. А. К.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът З. К. сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае нормата на чл. 41 ал. 1 ЗН. Излагат се твърдения да противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване. За да постанови решението си въззивният съд приел, че процесният имот е бил собственост на Д. К. починал на 07.10.1982 г. и на Б. К. , починала на 28.11.1989 г. Наследник на Б. К. е нейният брат К. На 30.05.1989 г. Божана К. завещала на братовчед си Т. П. процесното вилно място с къща. На 20.07.1989 г. тя сключила договор за замяна с Т. П. , като срещу процесния имот получила ? ид. ч. от празно дворно място в с. П.. Съдът е приел че искът на Б. Д. за собственост на имота е неоснователен, тъй като през 1996 г. тя продала наследствените си права на ищеца Е. П. Изложил е и съображения, че спорът за собственост между страните е решен с влязло в сила решение по гр. д. № 78/04 г. на СОС и съгласно чл. 224 ГПК /отм./ спорът не може да бъде пререшаван. С това решение е признато за установено по отношение на Е. П. и З. К. , че П. П. , В. Б. и Р. П. са собственици на имота. Във въззивното решение съдът е изложил съображения, че процесният имот е бил предмет на завет, който е отменен по волята на завещателя с последващото отчуждаване. Обсъдил е и приложението на разпоредбата на чл. 41 ал. 1 ЗН.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по формулирания съществен въпрос. Няма различие в тълкуването и прилагането на чл. 41 ал. 1 ЗН и цитираната съдебна практика, тъй като въззивният съд е съобразил нормата. Посоченото решение № 194 от 28.01.1958 г. по гр. д. № 7823/58 г. на ВС ІІ ГО в което е прието, че когато със следващия завещанието, унищожен по съдебен ред, отчуждителен акт завещателят не е изразил волята си за отменяване на завещанието, а само е искал да укрепи с нови средства преминаването на завещаното имущество върху заветника, завещанието не се счита за отменено, не е в противоречие с изводите на въззивния съд. Второто посочено решение № 1* от 16.12.1992 г. по гр. д. № 1155/92 г. на ВС IV ГО е отменителното решение по висящия спор и е било съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Освен това, в посочената хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не решенията по конкретния спор на отделните инстанции.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 370 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 8/93 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: