О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр.София, 15.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 563/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
О. е решение №251 от 23.05.2008г., постановено по гр.дело № 102/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено частично решение №2883 на Варненския районен съд от 29.11.2006г., по гр.дело № 6226/2005г. и са уважени исковете на “Е” А. срещу В. Р. В. за сумата от 3034.40 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 6674.40лв., считано от датата на предявяване на иска 13.07.2005г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 446.25 лв. обезщетение за забава, ведно с направените по делото разноски, като и в частта, с която е оставено в сила осъдителното първоинстанционно решение. В касационната жалба на В. В. се релевират оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуален закон, и за необоснованост, с молба да бъде отменено и отхвърлени исковете като неоснователни. В писменото изложение на касационните основания за допускане касационно обжалване на решението касаторът се позовава на чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът “Е” А. , гр. С. не взема становище по изложените от касатора основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса и в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000лв.
Разпоредбата на чл. 288 ГПК обвързва допускането разглеждане касационна жалба по същество с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното по реда на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът В. поддържа, че всички въпроси, които съдът е следвало да разреши по възникналия по делото спор са разрешени в разрез с материалноправния закон, при грубо нарушение на процесуалния закон / чл.188, ал.1 и чл.189 ГПК/отм/ и на чл.133, ал.1, б”в” ГПК /отм/ – не са изложени мотиви по направените от него доводи, съдът е приел въз основа на свидетелски показания сключен между страните договор за поръчка, установени са обстоятелства, без да са събрани в съдебно заседание. В противоречие с ТР №35 от 15.08.1983г. по гр.дело № 11/1983г. на ОСГК на ВС въззивният съд е приел, че общата покривна конструкция не представлява обща част, в противоречие със съдебната практика /цитирани решения на ВС и ВКС/ е решен въпросът за момента на възникване на етажната собственост и на разпределение на разноските за СМР за общата част на сградата, които следва да бъдат разпределени съобразно притежаваната съсобственост, както и че по правилата на гестията задължението му трябва да бъде определено до размера на обогатяването на ответника, съгласно чл.61, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че доколкото института на гестията не е обсъждан достатъчно в съдебната практика, допускане касационното обжалване на въззивното решение ще е от значение за точното прилагане на закона – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Основният за спора материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. На преценка подлежат правните изводи на съда, доколко те са съобразени със закона и съдебната практика, поради което твърдяната от касатора неправилност на съдебното решение, не аргументира наличие на основанията за допустимост на касационно обжалване, след като тя се обективира в съществено нарушение на процесуалните норми, основание за отмяна на неправилното решение по чл.281, т.3, пр. второ ГПК.
Делото се разглежда за втори път пред Върховният касационен съд. С решение №64 от 11.02.2008г., постановено по т.дело № 684/2007г. то върнато за ново разглеждане от Варненския окръжен съд с указания по приложението на материалния закон чл.61, ал.2 ЗЗД за произнасяне по съществото на спора.
При новото разглеждане на делото за да постанови обжалвания резултат / уважаване на иска на ищеца общо за сумата от 6674.40 лв./ въззивният съд е приел, че магазините собственост на ищеца №2А и на ответника №2Б имат общ покрив, самостоятелни входове и една обща вътрешна страна. Въз основа на писмени доказателства – протоколи за установяване на извършване и заплащане на видове СМР, закл. на ССЕ и СТИ, както и от показания на свидетели, въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищеца, че със свои средства, чрез възлагане на работата от него на трето лице, е довършена хидроизолацията на покрива над двата магазина, задължително условие за приемането на строежа и издаването на разрешително за ползване, които работи са били заплатени само от ищеца по данъчна фактура №147/25.07.2001г. на обща стойност 6 674.40 лв. с ДДС. Правните изводи на съда се свеждат до приложението на института на водене на чужда работа без пълномощие, доколкото довършването на хидроизолацията е била наложителна за приемането и пускането в експлоатацията на магазините. Доколкото обектът не е бил завършен, приет и въведен в експлоатация правилото на чл.41 ЗС е неприложимо, защото не е възникнала етажната собственост.
Като съществени материалноправни въпроси касаторът е посочил: представлява ли обща част общия покрив на два обособени обекта/магазини/, собственост на страните по делото и за разпределението на разноските от СМР, съразмерно притежаваната от страните съсобственост, съобразно чл.30, ал.3 и чл.41 ЗС, чл.61, ал.2 ЗЗД решени в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика.
В разглеждания случай основният правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда и който попада в приложното поле на чл.288 ГПК е за извършените от ищеца действия по водене на чужда работа без пълномощия и как следва да се понесат разноските от лицето, в чиято полза е извършена работата.
На първо място следва да се отбележи, че доводите на касатора за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост, поради несъответствие със събраните по делото доказателства, се явяват основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което обосновава извод, че те са неотносими към приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Не противоречи на ТР №34 от 15.08.1983г. по гр.дело № 11/1983г. ОСГК изводът на съда, че покривът на двата магазина представлява обща част.
В противоречие с решение № 461 от 12.05.1986г. по гр.дело № 570/1985г. на ІІ г.о. и решение № 1* от 4.10.1995г. по гр.дело № 1377/1994г. на ІV г.о. е решен въпросът за разпределение на разходите когато управителят на чуждата работа е действал и в свой интерес, което обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обстоятелстовото, че институтът на гестията не е обсъждан достатъчно в съдебната практика, не обосновава извод, че нормите, които го уреждат за неясни, а и не са развити правни доводи за кумулативната предпоставка – развитие на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №251/23.05.2008г., постановено по в.гр.дело № 102/2008 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на В. Р. В. от гр. С. да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 201 лв., внесими в едноседмичен срок от датата на съобщението за жалбоподателя, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено, за което да му бъде съобщено.
След изтичане на срока за внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване в открито с.з. или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: