3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
С., 01.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №470/2010 година
Производството е по член 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от З. Р. З. от[населено място],Смолянска област против определение №260/23.09.2010г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д.№427/2010г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение №834/09.08.2010г. постановено по гр.д.№262/2010г. по описа на Д. районен съд за прекратяване производството по делото.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение:
В молба-изложение,депозирана от касатора, се завява,че с постановеното определение въззивния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Касаторът посочва,че процесуалния въпрос отговаря ли исковата молба на изискванията за редовност е от значение за точното прилагане на закона при упражняване правото на защита пред съд и се излагат аргументи,че констатираните нередовности са били отстранени според него,като на второ място сочи,че възниква и втори такъв въпрос,ако да изпълнени указанията за редовност на исковата молба,следва ли тя да се остави без движение и съдът да навежда нови основания за нередовност на същата,след което излага фактология,заявена от него по повдигнатия спор.
Ответникът по касационната жалба К. Б. Г. в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,който въпрос е този,включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалвания съдебен акт,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284 ал.3 от ГПК,защото това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от съдържанието на изложението на касатора липсва такава точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,а наведените доводи се отнасят до съществото на спора и представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания са това.
В изложението си,касаторът се позовава на наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,при която правният въпрос е от значение за изхода на делото, разрешен с обжалвания съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени/т.4 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГТК на ВКС/.Аргументи в тази посока липсват в изложението на касатора за допускане на касационно обжалване на определението,предмет на частната касационна жалба.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №260/23.09.2010г. на С. окръжен съд,постановено по ч. гр.д.№427/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА З. Р. З. да заплати на К. С. Г. сумата 350 лева/триста и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: