1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр.С. 01.06.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА. ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА. БОЖИЛОВА.
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ц. т.д.№3304/15г., за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. С. против решение №1363 от 25.06.2015г. по т.д.№1891/15г. на Софийски апелативен съд 11 с-в,с което е потвърдено решение от 22.01.2015г. по гр.д.№12604/13г. на Софийски градски съд,с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК , че П. С. дължи на [фирма] сумата 44 000 лв. по запис на заповед,издаден на 29.11.11г. , ведно със законната лихва,считано от 08.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата,за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.13г. по ч.гр.д.№10511/13г. на СРС.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност. Касаторът счита, че разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД е приложима и към менителничното поръчителство.Твърди, че заявлението по чл.417 от ГПК е подадено след изтичането на шест месеца от падежа на вземането,с което е прекратено поръчителството и тъй като посоченият срок е преклузивен,съдът е следвало да следи служебно за прилагането му,което съдилищата не са направили.Сочи аргументи за тези си съображения от ТР№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. След като заповедният съд не е следвало да издава заповед на изпълнение при изтекъл преклузивен срок,според касатора,САС е следвало да постанови решение,с което да отхвърли предявения иск за съществуване на вземането спрямо касатора в качеството му на авалист по записа на заповед.
Ответникът по касация [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на САС,а по същество – основателността на доводите,изложени в касационната жалба.
Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си, САС е приел,че е налице валиден запис на заповед за посочената от ищеца сума,издаден от Финанс строй консулт”О. и авалиран от ответника С. в лично качество /който е и управител на дружеството-издател/. Във връзка с наведения във въззивната жалба довод за непроизнасяне на първоинстанционния съд по възражението му за изтекъл преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД спрямо П. С. – обстоятелство , обосноваващо отхвърляне на исковата молба,апелативният съд го е разгледал и е изложил съображения за неоснователност.Посочил е,че менителничното поръчителство има самостоятелен характер,тъй като,за разлика от обикновеното договорно поръчителство по гражданското право възниква чрез едностранното волеизявление на авалиста,не е необходимо съгласието на кредитора по ефекта.Позовал се е в подкрепа на това на разпоредбата на чл.485 ал.2 от ТЗ,според която задължението на авалиста е действително и когато задължението,за което е дадено е недействително по каквато и да било причина,освен поради недостатък на формата. От това е направил извод,че принципът за акцесорност на договора за поръчителство по гражданското право ,установен в чл.147 и чл.148 от ЗЗД не намира нормативна опора в правния решим на менителничното поръчителство,уредено в чл.483-чл.485 от ТЗ.
В приложението към касационната жалба изложение по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материално-правен ил процесуално-правен въпрос, но от същото може да бъде изведен такъв и той е свързан с приложението на нормата на чл.147 ал.1 от ЗЗД спрямо менителничното поръчителство /чието разрешение от въззивния съд е мотивирало същия да потвърди решението на СГС/. В изложението касаторът твърди,че неприлагането служебно от съда на изтеклия преклузивен срок и на това основание – отхвърляне на исковата молба,е в противоречие с ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,като по този начин е обоснован допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на решенето на САС до касационно обжалване. Изводите на въззивния съд са изцяло в съответствие с установената задължителна съдебна практика – решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК – №120/30.07.2010г. по т.д.№988/09г. на второ т.о. на ВКС, №185/22.11.2010г. по т.д.№136/2010г. на второ т.о. на ВКС, №26/24.04.2014г. по т.д.№1027/2013г. на второ т.о. на ВКС и др.,с която се приема, че правилото на чл.147 ал.1 от ЗЗД,а също и тези на чл.146 ал.3 и чл.148 от ЗЗД, са неприложими към менителничното поръчителство,тъй като последното има самостоятелен абстрактен характер. Не е налице противоречие на изводите на въззивния съд,съобразени с тази практика, с посоченото от касатора тълкувателно решение и по-конкретно с даденото в т.4б от същото разрешение за наличие на служебно задължение на съда по заповедното производство да следи изтичането на преклузивния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД и да отхвърля заявлението на това основание. Това задължение съдът има само в случаите,в които правилото на чл.147 ал.1 от ЗЗД е приложимо /напр. при договорен източник на поръчителството/, какъвто настоящият не е .
Изложеното налага извод за липса на основания за достъп до касация,което мотивира ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 2000 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1363 от 25.06.2015г. по т.д.№1891/15г. на Софийски апелативен съд 11 с-в.
ОСЪЖДА П. П. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл.315 вх.А ет.6 ап.16 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] , седалище и адрес на управление [населено място] 1217 обл.С. общ.Столична р-н Нови Искър сумата 2000 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.