О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
ГР. София, 01.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр.отделение, в закрито заседание на 15.05.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5412/16 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1995/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от С. Н. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността”чистач”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, поради съкращаване на щата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът: Когато в дадено предприятие се извършва съкращаване на щата във всеки отдел и има представени три синдикални организации, които следва да излъчат свои представители в комисията по подбор, как би могло да се преодолее наличието на член на комисията, който работи в отдел, предвиден за съкращаване? Според касатора това е невъзможно, защото съкращенията обхващат цялото предприятие, а членовете на синдикалните организации работят в него. Единствено възможен вариант е външна комисия, която обаче не е позволена от закона.
Касаторът намира, че в противоречие с ТР №3/12 г. въззивният съд се е произнесъл за рамката, в която съдът извършва проверката за заканосъобразност на подбора по см. на чл.329 КТ – в случая е извършена проверка по същество и определяне на текстова формулировка на даденото съгласие от страна на КТ „Подкрепа” за уволнението на ищцата.
Доводите за неправилност на изводите на въззивния съд, свързани със закрилата по чл.333 КТ, са оплаквание за касационно обснование по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство.В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. Въззивният съд е признал уволнението за незаконно и го е отменил по две групи съображения. От една страна е приел, че ищцата се ползва от закрилата по чл.333, ал.4 КТ, на осн. чл.58 от действащия К. и за уволнението й по чл.328, ал.2,т.2 пр.2 КТ не е поискано, респ. – не е дадено съгласие от синдикалната организация, в която тя членува – КТ „Подкрепа”. Писмото на л.63, с което се дава съгласие за уволнение на три работнички, две от които са посочени с трите им имена, а третата – като С. Н. / две имена, като собственото име не съвпада напълно с това на ищцата/, не изразява воля на колективния синдикален орган –в случая синдикалния съвет на секцията, а само на подписалите го председател и секретар. Затова и с оглед указанията в ТР №4/13 г. ОСГК, работодателят не е установил спазване на закрилата по чл.333, ал.4 КТ по отношение на ищцата.
От друга страна въззивният съд е приел, че извършеният преди уволнението подбор е незаконосъобразен – опорочава го участието в комисията по подбора на лица, които сами са били обект на подбора. Тези лица са оценявали сами себе си и са били заинтересовани останалите съпоставени да получат по-ниски оценки и да отпаднат при подбора, както е станало и в случая. Така не се установява, че при подбора е извършена обективна и безпристрастна оценка на качествата на съпоставените работници.
Въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС – ТР №4/13 г. и ТР №3/12 г. на ОСГК и по двата поставени от касатора въпроса. Първият от въпросите на касатора не обосновава общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 КТ , защото е зададен в конкретиката на спора, предполага преценка по съществото му с обсъждане на доказателствата и формиране на фактически констатации. Не са налице и допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, защото правната страна на въпроса е разработена в практиката на ВКС. В ТР №3/12 г. ясно е посочено, че при подбора противоречието със закона се изразява в прилагане на подбора към основания за уволнение извън изброените в чл. 329, ал. 1 КТ, невключването на всички необходими участници, неприлагането на законовите критерии, обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа. П. от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно, работодателят трябва да избягва такъв състав на комисията за подбор, който поставя под съмнение обективността на преценката й, която ръководителят на предприятието в случая е възприел и използвал в своето решение за уволнение на едни работници и оставяне на работа на други..
В ТР №4/13 г. ОСГК, т.2 е посочено, че ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ.
Въззивният съд е приел, че в случая писмото на КТ „Подкрепа” не отговаря на тези изисквания – не удостоверява взето от колективния синдикален орган решение за съгласие с уволнението на ищцата; освен това нейното име не е изписано пълно и точно в писмото, за да се приеме с категоричност, че съгласието се отнася за нея.
Поради изложеното не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, нито отговорът на поставеният от касатора първи въпрос е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото – осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. №5412/16 г. от 12.09.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: