О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 11.07.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1561/2019 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на М. Т. Т., Г. М. З., Т. М. З., И. М. З. и С. М. З., чрез адвокат С. Ч. от САК, срещу определение № 1554 от 10.05.2019 г. по гр. д. № 5262/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същите лица молба за изменение на постановеното по делото решение № 669 от 21.03.2019 г. в частта за разноските.
Частните жалбоподатели поддържат, че решаващият състав неправилно е отказал да им присъди разноски за въззивното производство с аргумента, че не е налице промяна в изхода на делото. Считат този извод за противоречащ на разпоредбата на чл. 78 ГПК, като подробно мотивират становището си, че им се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за отхвърлената въззивна жалба на застрахователя, като адвокатското възнаграждение за осъществената защита на ищцата М. Т. Т. следва да бъде присъдено в полза на адвокат С. Ч. на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът по частната жалба – ЗД „Л. И.” АД, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 12.06.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение молбата на М. Т. Т., Г. М. З., Т. М. З., И. М. З. и С. М. З. за присъждане на направените от тях разноски за въззивното производство, решаващият състав е счел същата за неоснователна по съображения, че в резултат от оставянето на жалбите и на двете страни (и на ищците, и на ответника) без уважение, правният резултат от разглеждането на спора по същество е идентичен с този от разглеждането му от първата инстанция и следователно липсва основание за разпределение на разноските между страните, а същите следва да останат в тежест на направилата ги страна.
Обжалваното определение е правилно като правен резултат, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд.
Изводът във връзка с дължимостта на разноските в хипотезата, когато жалбите и на двете страни не са уважени, е в противоречие със закона. В разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК е предвидено, че направените от страните разноски се разпределят съобразно изхода на спора (съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска). Това правило е приложимо за разглеждането на делото във всяка инстанция. В хипотезата, когато инстанционното производство е образувано по жалби и на двете страни, разпределението на разноските следва да се извърши при съобразяване изхода от разглеждането на жалбите.
Именно такъв е и настоящият случай. Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „Л. И.” срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, т. е. срещу уважаването на исковете, съответно – на ищцата М. Т. Т. за сумата 130 000 лв. и на всеки от петимата ищци, конституирани в хода на процеса като наследници на първоначалния ищец М. З. М. – за сумата 26 000 лв., както и по насрещна въззивна жалба на ищците срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, т. е. срещу отхвърлянето на исковете, съответно – на ищцата М. Т. Т. за сумата 70 000 лв. и на всеки от петимата ищци – за сумата 14 000 лв. Следователно, при този изход на делото на всяка от страните се дължат разноските, направени във връзка със защитата й срещу въззивната жалба на насрещната страна.
Независимо от изложеното, искането на ищците за присъждане на разноски е неоснователно. Същото е базирано на представените по делото договори за правна помощ от 19.02.2019 г. (лист 72 – 76). Тези договори обаче не установяват възникнала облигационна връзка между ищците и адвокат С. Ч. във връзка с осъществяване на процесуалното им представителство пред въззивната инстанция, тъй като същите са подписани само от адвоката, но не и от посочения във всеки от тях клиент. От това следва изводът, че претендираното адвокатско възнаграждение нито е уговорено, нито е заплатено реално, поради което липсва основание за присъждането му като направени по делото разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1554 от 10.05.2019 г. по гр. д. № 5262/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: