О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
[населено място], 12.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 368/2012 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] чрез адв. Ц. М. срещу определение по в.ч.гр.дело №58/2012г. на Габровския окръжен съд, с което е разпоредено връщането на частната касационната жалба на дружеството срещу въззивното определение №338/12.03.2012г., като необжалваемо. Жалбоподателят иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност.
Ответниците по частната жалба не вземат становище по нейната основателност.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от лице с правен интерес на жалба и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни.
С определение от 12.03.2012г. Габровският окръжен съд се е произнесъл по въззивна жалба на [фирма] срещу определение на районния съд, постановено по ч.гр.д. 618/2011г. , с което не е уважена молбата на дружеството, отказ от спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение, постановено с определение №398/20.05.2011г. и за издаване на удостоверение за връщане на внесената парична гаранция в размер на 27 650 лв. Изпълнението е спряно на основание чл.420, ал.1 ГПК по молба на длъжника [фирма] след представяне на парична гаранция в размер на задължението. За да потвърди определението на районния съд, въззивният съд е приложил по аналогия чл.233 ГПК по отношение на разпоредбата на чл.420 ГПК и от там е изведен извод, че след като производството е приключило с постановяване на определение за спиране на изп. дело – влязло в сила, то отказ от това право от длъжника е недопустим. Подадената срещу това определение частна касационна жалба е върната поради необжалваемост на въззивното определение.
Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Определението за връщането на частната касационна жалба е правилно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Според чл. 254, ал.2, т.6 ГПК част от съдържанието на определението е подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. По аргумент на цитираната процесуална норма в правомощията на въззивната инстанция е да върне частната жалба и частната касационна жалба подадена срещу съдебен акт на въззивен съд, който не подлежи на касационно обжалване. Проверката за правилност на определението ще се извърши чрез обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.1 ГПК. По изложените съображения определението за връщане на частната касационна жалба не е недопустимо.
Определенията на въззивните съдилища, подлежащи на касационен контрол са изчерпателно изброени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Законът е предвидил, че на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.420, ал.3 ГПК с което е отказано, респ. потвърдено спирането на изпълнителното производство не попада в нито една от изброените хипотези. Определението, с което съдът се произнася по спиране на принудителното изпълнение има привременен характер, от което следва, че с него не се прегражда заповедното, респ. исковото производство, не е налице произнасяне по същество на друго производство или неговото преграждане. Определението на съда по молбата на частния жалбоподател не се явява преграждащо заповедното производство, нито законът предвижда обжалваемост на това определение, т.е. не се касае и за определение под режима на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. На последно място определението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК – след като не подлежи на касационно обжалване определението за спиране на принудителното изпълнение, няма да подлежи и определението, с което оставена без уважение молбата отказ от спиране на принудителното изпълнение.
Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението / без дата /, постановено по ч.гр.дело №58/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №338 от 12.03.2012г. по в.ч.гр.д. № 58/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: