3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 14.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 4447/2013 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
С определение № 373 от 31.07.2013г. , постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд № 1272 от 29.05.2013г. по ч. гр.д.№ 520/2013г.
Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№ 8060 от 27.08.2013г. от Й. В. С. .
Й. В. С. е подала и молба вх.№ 8061 от 27.08.2013г., с която е поискала да се допълни определението, с което не е допуснато касационно обжалване, тъй като в него няма произнасяне относно иска.
Подадената частна жалба вх.№ 8060 от 27.08.2013г. е процесуално недопустима.
От препращането на чл.274 ал.3 към чл.280 ал.1 ГПК следва, че определението, постановено от ВКС по частна касационна жалба по реда на чл.273 ал.3 ГПК , с което не се допуска касационно обжалване е аналогично с определението по чл.288 ГПК. Съгласно т.1 на ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК касационният съд упражнява правомощията си да селектира касационните жалби като се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Само при наличие и на останалите предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК – отклонение от задължителната практика на ВКС, противоречие в практиката на съдилищата или необходимост от тълкуване на закона с оглед точното му прилагане или развитие на правото, касационното обжалване следва да се допусне. С определението , с което не се допуска касационно обжалване по касационна жалба или частна касационна жалба, приключва първата фаза на касационното производство по селекция на жалбите и то не подлежи на обжалване, независимо от резултата – допускане или недопускане на касационното обжалване. Това определение не прегражда развитието на производството, защото разрешава специфичните за него въпроси, с което правомощията на ВКС в тази фаза на касационното производство се изчерпват. С оглед на изложеното подадената от Й. В. С. частна жалба вх.№ вх.№ 8060 от 27.08.2013г. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане като подадена срещу необжалваем съдебен акт.
Молбата на Й. В. С. вх.№ 8061 от 27.08.2013г., с която се иска допълване на постановеното определение № № 373 от 31.07.2013г. по ч.гр.д.№ 4447/2013г. е неоснователна.
На допълване съгласно чл.250 ГПК подлежат решенията и определенията, с които съдът не се е произнесъл в диспозитива по цялото искане. В случая предмет на разглеждане по ч.гр.д.№ 4447/2013г. на ВКС, І г.о. е определението на Пловдивския апелативен съд № 1272 от 29.05.2013г. по ч. гр.д.№ 520/2013г. С това определение той се е произнесъл на основание чл.122 ГПК по повдигнат от Пловдивския окръжен съд спор за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявения от Й. В. С. иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 174, по нот.дело № 167/30.04. 2002 г., като е приел, че според цената на иска , той е родово подсъден на Пловдивския районен съд. В това производство Върховният касационен съд не е имал основание да се произнася по предявения иск, защото той не е разглеждан от съдилищата, а с оглед констатацията, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, съдът не е дължал отговор на оплакванията в частната жалба по съществото на спора.
Развитите доводи в подадената от Й. В. С. молба за допълване на определението за недопускане на касационното обжалване касаят правилността на изводите на Пловдивския апелативен съд и нямат отношение към предпоставките на чл.250 ал.1 ГПК. С извода на съда, че не следва да се допуска касационно обжалване производството пред ВКС приключва и той няма правоправомощия да се произнася по никакви други въпроси, освен по разноските, ако е сезиран с такова искане. Очевидно е, че молителката цели да бъде преразгледано делото, но това е недопустимо поради забраната на чл. 246 ГПК съдът сам да отмени или измени постановеното определение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. В. С. с правно основание чл.250 ГПК вх.№ 8061 от 27.08.2013г. за допълване на определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 373 от 31.07.2013г. по ч.гр.д.№ 4447/2013г. с произнасяне относно иска.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от Й. В. С. частна жалба вх.№ 8060 от 27.08.2013г. срещу определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 373 от 31.07.2013г. по ч.гр.д.№ 4447/2013г. с, което не е допуснато касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд № 1272 от 29.05.2013г. по ч. гр.д.№ 520/2013г.
Определението, с което не се уважава молбата по чл.250 ал.1 ГПК не подлежи на обжалване, а определението, с което се оставя без разглеждане частната жалба вх. 8060 от 27.08.2013г. подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: