О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 474
София, 14.12.2016 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на четиринадесети ноември две и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 3065/2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 1701/05.05.2016 год. от З. Г. К. , С. Н. В. и Г. Н. Г. чрез процесуалния представител адв. Е. Г. – АК Б. срещу въззивно Решение No 1633 от 22.03.2016 год. по гр.възз.д.Nо 5/2016 год. на ОС- Благоевград.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 250 от 18.11.2015 год. по гр.д.Nо 43/2015 год. на РС- Петрич с което е са отхвърлени исковете на З. Г. К. , С. Н. В. и Г. Н. Г. заявени срещу Г. Б. С. и Б. А. С. на основание чл. 108 ЗС за признаване правото им на собственост като наследници на Г. А. К., поч. 1946 година , и предаване владението на недвижим имот , съставляващ реална част от 410 кв.м. , от имот 1080, за който е отреден парцел III-1080 в кв. 177 по предходен план на населеното място, идентичен с ПИ с идентификатор 56126.602.1080, кв. 620 по КП и КК на [населено място], целият с площ от 939 кв.м., както и да се отмени НА 29/1997 год. на основание чл. 537 ал.2 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон , нарушение на процесуалните правила и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване се иска в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите , доформулирани от съда , а именно за правното значение и правни последици на Решението на ОбСЗ за възстановяване правото на собственост на земеделски земи , подаващи в урбанизирана територия, за елементите на фактическия състав на реституцията и индивидуализацията на възстановената собственост и при липса на скица към решението на органа на поземлена реституция тази липса може ли да бъде преодоляна чрез констатациите на изслушана по делото техническа експертиза ?, с довод , че въззивното решение е произнесено в смисъл , противоречащ на приетото по Решение No 414 от 06.02.2012 година по гр.д. No 1117/2010 год. на ВКС- I г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Г. Б. С. и Б. А. С. чрез адв.М. Р.- АК Б. с довод , че касационното обжалване е недопустимо, а касационната жалба е неоснователна. Поддържа се , че при липсата на конкретно формулиран правен въпрос, какъвто няма по касационната жалба на З. К. , С. В. и Г. Г., не предполага допускане на касационното обжалване.Изложените доводи касаят неправилното според касаторите приложение на материалния закон и правилата за преценка на доказателствата, но не са основания за допускане на касационно обжалване по см. на закона. Излагат се доводи и относно неоснователността на доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, намира;
Касационната жалба подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем съдебен акт , с които е разрешен вещен гражданско – правен спор и е процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Исковото производство е образувано по исковете на З. Г. К. , С. Н. В. и Г. Н. Г. заявени срещу Г. Б. С. и Б. А. С. за признаване правото им на собственост, като наследници на Г. А. К. -починал 1946 година , и осъждането им да предадат владението на недвижим имот , съставляващ реална част от 410 кв.м. от имот No 1080, за който е отреден парцел III-1080 в кв. 177 по предходен план на населеното място, идентичен с ПИ с идентификатор 56126. 602. 1080 от кв. 620 по КП и КК на [населено място] , целият с площ от 939 кв.м. и искане за отмяна на нотариален акт за собственост на основание чл. 537 ал.2 ГПК.
Ответниците по иска са възразили , че те са собственици на процесния недвижим имот и притежават констативен нотариален акт за собственост от 1976 година , когато имотът е загубил качеството си на земеделска земя и е включен в границите на населеното място- [населено място], а доколкото е била налице забрана за придобиване на земите по давност , то от издаване решението на ПК са изминали повече от 10 години и имотът е придобит по давност най-малкото в този срок .
За да прецени кому принадлежи правото на собственост в рамките на конкуренцията на основания- реституция по ЗСПЗЗ и придобивна давност , окръжният съд е зачел оригинерното придобивно основание при липсата на спор относно фактите- че възстановяването собствеността на претендираните от ищците 410 кв.м. е въз основа на влязло в сила съдебно решение No 165 от 02.08.2007 год. по гр.д. No 132/2006 год.на РС-Петрич в производство по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ и издадено от органа на поземлена реституция Решение No 268 от 01.08.2008 год. на ОбСЗ; че се касае до част от бивш имот No 5340 по плана на възстановената собственост и че посоченият бивш имот No 5340 попада в границите на парцел III и парцел IV в кв. 177 , отредени за жилищно строителство , което мероприятие е реализирано. От правна страна е прието, че поради липса на посочени граници на възстановената с Решение No 268 на ОбСЗ част от имот , това решение не е породило конститутивния си ефект / ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС/ за което сочи и липсата на издадена скица , задължителен реквизит при действащата редакция на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно възстановяване на земеделски земи , включени в строителните граници на населеното място, ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот към настоящия времеви момент, а липсата на определи пространствени граници не може да се преодолее с назначена по делото техническа експертиза.
Въпросите за правното значение и правни последици на Решението на ОбСЗ за възстановяване правото на собственост на земеделски земи , подаващи в урбанизирана територия, за елементите на фактическия състав на реституцията и индивидуализацията на възстановената собственост и при липса на скица към решението на органа на поземлена реституция тази липса може ли да бъде преодоляна чрез констатациите на изслушана по делото техническа експертиза ?, принципно изчерпват изцяло предмета на спора и дадения с въззивното решение отговор не може да се приеме , че е произнесен в смисъл , противоречащ на приетото по Решение No 414 от 06.02.2012 година по гр.д. No 1117/2010 год. на ВКС- I г.о.
С цитирания съдебен акт , съставът на ВКС е приел, че „правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизирани територии , се възстановяват при условията на чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ само в стари реални граници .Разпоредбите на чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ изискват в решението да се опише размерът и категорията на имота , неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОбСЗ, а за имота в границите на урбанизирани територии- и от техническата служба на общината. Влязлото в сила Решение на ОбСЗ , придружено със скица удостоверява правото на собственост .“ При това дословно цитиране на съдебния акт , дори без останалите мотиви, касаещи регулационното отреждане и отразяване на имота в КК и КР на населеното място, не може да бъде направен извод за противоречие на въззивното решение. Основен елемент на иска за собственост са границите, в които се претендира собствеността, дори и в този обем имотът да не е отразен в кадастъра. Без конкретизирани граници / съседи/ на възстановения като математическа величина терен – бивша земеделска земя , както е прието и в цитирания съдебен акт , както е приел и въззивния съд липсва обекта на възстановената собственост. При липса на обосновано основание за селекция по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , касационното обжалване не може да се допусне.
По направеното искане за разноски от ответника по касация. Искането е заявено с отговора на касационната жалба и е основателно. Касае се до имуществено право на страната в процеса, която не е станала причина за иницииране на съответното производство – в случая касационното обжалване , а исканията на насрещната страна/ в случая касационната жалба / не се уважават от съда. Искането следва да се уважи на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК в размер на сумата по представения Договор за правна помощ и съдействие АВ [ЕГН] /л.20/ за сумата от 500 лв. / петстотин лева/.
По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 1701 /05.05.2016 год., заявена от З. Г. К. , С. Н. В. и Г. Н. Г. чрез процесуалния представител адв. Е. Г. – АК Б. срещу въззивно Решение No 1633 от 22.03.2016 год. по гр.възз.д.Nо 5/2016 год. на ОС- Благоевград.
ОСЪЖДА З. Г. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.No 31 вх.6 ет.3 ап.6, С. Н. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ,[жк]бл.No 914 вх.В ет.8 ап. 46 и Г. Н. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица]No 11 да заплатят на Г. Б. С. с ЕГН [ЕГН] и Б. А. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. / петстотин лева/ на основание чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: