О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 15.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.06. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1099 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], общ. К., обл.Д., чрез адвокат, М. М., с вх.№ 3780/26.07.2011 г. на Варненския апелативен съд, срещу решение №130 от 16.06.2011 г. по в.т.д.№200/2011 г. на Варненския апелативен съд, ТО в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, по реда на чл.258 и сл. ГПК е уважен предявеният от Е. Б., [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1,пр. трето, във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата 99 903.79 лв., представляваща заплатени от ищцата вноски по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.12.2006 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Добричкият окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен обективно съединения иск, предявен от Е. Б., срещу касатора, квалифицран като такъв с правно основание чл.92 ЗЗД, за сумата 45 029.96 лв., претендирано обезщетение по чл.10.4 от сключения между страните предварителен договор. За да отхвърли така предявените искове, Добричкият окръжен съд е приел, че, безспорно, дружеството –ответник е изпаднало в забава, но ищцата не разполага с потестативното право по чл.87, ал.2 ЗЗД, защото не го е упражнила докато е била изправна страна. Приел е още, че е налице хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД, защото неизпълнената част от задължението е незначителна част с оглед интересите на кредитора. С обжалваното въззивно решение е прието, че при наличие на двустранна неизправност, всяка една от страните има право да развали договора. С нормата на чл.10.4 от предварителния договор е изключено приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.55 ал.1,предл. трето във връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД, защото счита, че след като ищцата Е. Б. е неизправна страна, не разполага с правото да разваля сключения между сраните на 19.12.2006 г. предварителен договор. Навежда и доводи, че не са обсъдени възраженията му за неизправност на ищцата като страна по предварителния договор. Подържа всичките основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба Е. Б. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Значим за изхода на делото е следният формулиран от касатора правен въпрос: „В случай на двустранна неизправност на страните по двустранен договор, може ли всяка една от тях да упражни правото си да развали договора?”. Останалите поставени въпроси, свързани с конкретното право на ищцата да иска разваляне на договора, са фактологически обосновани. А и питанията за вида и проявлението на нейната неизправност са от значение за установяване на евентуална кредиторова забава, която не е отречена от съда. След като съдът е обосновал правните си изводи с неизправността на двете страни, всяка една от които може да иска разваляне на договора, от значение за крайния изход на делото е само правилността на този обобщаващ извод за еднаквата неизправност на страните.
Поставеният правен въпрос за правото на страната да развали договора при двустранна неизправност е от значение за изхода на делото, поради което е налице общото основание за достъп до касация, но не са налице подържаните допълнителни основания за това. Представените по делото съдебни актове не доказват, че решението е постановено в противоречие със задължителната практиката на ВКС по смисъла на т.2 на ТР1-2010-ОСГКТК, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Приложеното определение №715 от 18.11.2009 г. по т.д.№680/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено на основание чл.288 ГПК, без решението на въззивния съд, което не е допуснато до касационен контрол, въобще не формира съдебна практика, защото с него не се разрешава конкретен правен спор. Приложените въззивни съдебни решения, станали окончателни, а именно решение №412 от 07.05.2009 г. по гр.д.№301/2009 г. на САС, ГК, 3 състав и решение №229 от 14.07.2008 г. на П., разрешават друга хипотеза на разваляне на сключения договор. С тях това потестативно право се предоставя на изправния кредитор, но при спор коя от двете страни по договора е неизправна, докато в случая Варненският апелативен съд е приел, че е налице двустранна неизправност. Обжалваното решение не е постановено и в противоречие с приложените решение №277 от 02.03.3000 по гр.д.№1350/1999 г. V Г.О. на ВКС и решение №1279 от 28.10.1999 г, по гр.д.№553/1999 г. на ВКС, V Г.О., защото те също са постановени с оглед установяване качеството на изправна страна на ищеца по делото. Още повече, че обжалваното въззивно решение не е в противоречие със соченото от ответника Решение №356 от 02.06.2009 г., по гр.д.№5031/2007 г. на ВКС, І ГО, съгласно което правото да иска разваляне на договора по чл.87 ЗЗД не принадлежи само на изправната страна. Същата теза е застъпена и в приложеното от ответника влязло в сила решение №201 от 16.03.2009 г. по гр.д.№2596/2008 г.на САС.
Касаторът въобще не е мотивирал подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК чрез предпоставките посочени в т.4 на ТР 1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения правен въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуални промени в законодателството.
С оглед изхода на делото в полза на ответницата не следва да се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като с представеното с отговора пълномощно не е доказала извършването на разходи за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 7 344.22 лв. е уговорено в договора с нея, но за процесуалното й представителство пред първата инстанция.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №130 от 16.06.2011 г. по в.т.д.№200/2011 г. на Варненския апелативен съд, ТО в частта, с която [фирма], [населено място], общ. К., обл.Д. е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД да заплати на Е. В. Б., [населено място] сумата 99 903.79 лв., представляваща заплатени вноски по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.12.2006 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: