3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 18 ноември 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети октомври, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдия Пламен Петков
наказателно дело № 2201 по описа за 2011 година.
С решение № 87 от 21. 06. 2011 год. постановено по ВНОХД № 63 / 2011 год., Апелативният съд – гр. Бургас, потвърдил присъда на Окръжния съд – гр. Бургас, постановена по НОХД № 102 / 2011 год., с която подсъдимият Н. Л. Р. е осъден на основание чл. 343, ал. 4, във връзка с ал. 3, б. „б“, ал. 1, чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК на три години и три месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл. 343г от НК, го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години и шест месеца. Съдът се произнесъл по направените по делото разноски и по веществените доказателства. БОС оправдал подс. Р. по първоначално предявеното му обвинение – да е извършил престъплението по чл. 343, ал. 4 от НК при нарушения на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и 2, чл. 36, ал. 1 и чл. 47 от ЗДП, и по чл.102 от ППЗДП.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от името на подсъдимия, с която се възразява, че то „е постановено в нарушение на закона, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи“, като се иска на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, ВКС да отмени съдебния акт и оправдае подс. Р.. Пред ВКС жалбоподателят и защитниците му поддържат жалбата. Последните представят писмени защита.
Частните обвинители редовно призовани не се явяват, а повереникът им изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи:
Касационната жалба е недопустима и не може да бъде разгледана по същество по следните съображения:
Поначало пределите на касационната проверка включват само обжалваната част на атакувания съдебен акт и по отношение само на обжалвалите го лица – чл. 347, ал. 1 от НПК. Тези предели се очертават от жалбоподателя чрез посочване в подадената жалба на касационните основания и доводите, които ги подкрепят.
В чл. 351, ал.3 от НПК е предвидено, че страните следва да посочат частта от решението, което обжалват, в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави, т.е. да се очертаят пределите на проверката по реда на Глава двадесет и трета НПК. Предвидена е още една възможност за допълнение към жалбата с доводи в подкрепа на вече релевираните в тях касационни основания, което следва да се направи писмено до даване ход на делото.
В конкретният случай в касационната жалба са заявени формално процесуална и материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените наказания. До даване ход на делото пред третата инстанция не е представено допълнение към жалбата във вида и със съдържанието, регламентирано в чл. 351, ал. 3 от НПК.
Представената допълнително писмена защита би могла да се третира единствено като пледоария в писмен вид по съществото на делото (като такава е и заявена), ако и доколкото ВКС е надлежно сезиран за проверка на атакувания пред него съдебен акт.
Когато жалбоподателят не е посочил в касационната си жалба, както е в настоящия случай, данните в подкрепа на декларативно заявените отменителни основания, както по реда на чл. 351, ал.1 от НПК, така и по реда на ал. 3 на същата норма, за касационната инстанция става невъзможно да изпълни задълженията си по чл. 354 от НПК, защото не може да отговори на оплаквания и доводи в тяхна подкрепа, които обективно липсват.
При липса на съответна на закона касационна жалба, очертаваща пределите на касационната проверка, ВКС не е надлежно сезиран и е лишен от възможност да изпълни задълженията си за проверка на атакувания пред него съдебен акт.
Служебната намеса на касационния съд е допустима само при условията на чл. 347, ал. 2 от НПК или при констатиране наличието на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила – по чл. 348, ал. 3, т.т. 2 – 4 от НПК, или нарушение на материалния закон, което съществено да е увредило правата и интересите на подсъдимия. В случая не се установява да е налице някое от посочените основания за служебна намеса на ВКС, поради което настоящият състав прие, че подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното касационно производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното ВКС, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на подсъдимия Н. Л. Р., против решение № 87 от 21. 06. 2011 год., постановено по ВНОХД № 63 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас и ПРЕКРАТЯВА касационно дело № 2201 по описа за 2011 г. на ВКС, първо наказателно отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: