О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 18.12. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4227/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на КПГУ ”Съгласие”, [населено място], област С. З., чрез процесуалния представител адвокат Р. Р., срещу въззивно решение №163/14.04.2015г. по гр.дело № 1093/2015г. на Старозагорския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси : има ли обвързваща доказателствена сила частен документ, чиито автор е трето на делото лице; какви доказателствени средства са допустими за установяване неистинност на протокол от Общо събрание на кооперацията;приложима ли е разпоредбата на чл.164,ал.1,т.6 ГПК при оспорване истинността на частен документ – протокол на ОС, който не е подписан от оспорващия; необходимо условие за действителност на сделка на разпореждане с недвижим имот на кооперацията ли е решение на общото и събрание; може ли председател на кооперация да се разпореди с недвижим имот-нейна собственост, без да има предварително решение на Общото събрание за това; приложима ли е по аналогия нормата на чл.137,ал.1 ТЗ при разпореждане с кооперативно имущество предвид разпоредбите на чл.15,ал.4,т.10 ЗК, очертаващи представителната власт на председателя на кооперацията. Сочат се решения и определения на ВКС с твърдение, че постановеното им противоречи.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №598/2014г. по гр.д.№1741/2013г. на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от КПТУ”Съгласие”срещу [фирма] иск за предаване собствеността и владението върху подробно описани недвижими имоти – сгради, построени върху държавна земя. Въззивният съд е приел, че според твърденията на ищеца договорът за покупко-продажба по нотариален акт № 193/2011г., с който той е прехвърлил собствеността върху процесните имоти на ответното дружество, е нищожен, тъй като липсвала волята на собственика – общото събрание на кооперацията. На проведеното на 06.08.2011г. общо събрание по т.4 от дневния ред „други” изобщо не било разглеждано каквото и да било предложение за прехвърляне на собствеността. При изготвяне на протокола са допуснати множество нарушения – липсвал списък на присъстващите член-кооператори, не били индивидуализирани и имотите, които се продават. Освен това ответникът не бил заплатил точно стойността на продадените му имоти. От фактическа и правна страна, въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен между КПТУ”Съгласие” – продавач и [фирма]- купувач, обективиран в нотариален акт № 193/09.12.2001г. на ответника по иска е прехвърлено правото на собственост върху процесните сгради. Продавачът е представляван от председателя на кооперацията И. Н.. От протокол с дата 06.08.2001г., представен и пред нотариуса, за проведено общо събрание на кооперацията е установено, че в т.4 с оглед решението за ликвидация на кооперацията, е отразено и единодушно решение на присъстващите член-кооператори да се продадат на ответното дружество сградният фонд и машинният парк. Протоколът е частен свидетелстващ документ. В случая се оспорва от страната, която го е съставила, но тя не е доказала оспорването. За опровергаване съдържанието на отразените в него неизгодни за страната факти, са недопустими свидетелски показания, без съгласието на другата страна, поради което и искането за допускането им е неоснователно. Поради отразеното в протокола, не може да се приеме за доказано твърдението за нищожност на решението на ОС /невзето решение/ за продажба на процесните сгради на ответника. Освен това за действителността на разпоредителната сделка с недвижим имот на кооперацията , решението на ОС не е необходимо условие. Липсата на такова решение не е основание за нищожност на договора поради липса на съгласие. Липсата на решение на ОС по чл.10,ал.4,т.10 ЗК за разпореждане с недвижимите имоти на кооперацията, е непротивопоставима на третите лица и не съставялява липса на съгласие.Подчинеността на председателя на решенията на ОС има действие само за вътрешните отношения на кооперацията, аналогично на хипотезата на чл.137,ал.1,т.7 ТЗ. Останалите доводи, касаещи законосъобразността на решението на ОС не са разгледани. Прието е,че те могат да се релевират само с иск по реда и сроковете по чл.58 ЗК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Повдигнатите в случая процесуални въпроси относно доказателствената сила на протокола от ОС на кооперацията и приложението на чл.164, ал.1,т.6 ГПК са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Това е така, защото той не е приел, че са недопустими свидетелски показания без съгласието на другата страна за опровергаване съдържанието на частен свидетелстващ документ, изходящ от трето на делото лице. Прието е,че документът е съставен от ищцовата страна с оглед посоченото в него за издател. Не е налице никакво противоречие с приложеното от касатора решение №249/2012г. по гр.д.№270/2012г., ВКС, ІVг.о., третиращо въпрос за доказателствената сила на официалните и частните документи. Материалноправните въпроси също не могат да обуславят допускане касационно обжалване на решението. Основният извод в обжалваното решение е, че е недоказана нищожността на приетото от ОС решение /липсващо или невзето решение/ за разпореждане с процесните имоти. Налице е валидно взето решение от ОС имотите да бъдат продадени на ответника.Въпросите, касаещи допълнителните съображения на въззивния съд по приложимостта на чл.137, ал.1,т.7 ТЗ, не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Следва да се има предвид, че изводите са в съответствие със задължителната за въззивния съд практика на ВКС, изразена в решение №163/2015г. по гр.д.№1093/2015г., ВКС, ІІІ г.о. С последното е прието, че даденият отговор в ТР№3/2013г., ОСГТК, ВКС на въпроса в смисъл, че решението на ОС на О. по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителността на разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, сключена с представляващия дружеството, е приложим и по отношение на разпоредителните сделки с недвижими имоти, собственост на кооперацията. Касае се до сходни материалноправни въпроси, относими към разрешаването на подобни /аналогични/ случаи и до еднаквост на възприетия принцип за разпореждане със собствени недвижими имоти при двете юридически лица – наличие на решение на ОС за разпореждане с недвижими имоти.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК и приложените доказателства на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 3000 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №163/14.04.2015г. по гр.дело № 1093/2015г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА КПГУ ”Съгласие”, [населено място], област Ст. З., да заплати на Б.” Е., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 3000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: