О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София 02.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7598 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДА”.”гр.София срещу решение № 417 от 1.10.13г.,постановено по в.гр.дело № 867/13г.на Окръжен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 481 от 16.05.13г.,постановено по гр.дело № 1991/12г.на Районен съд- Велико Търново.С него са отхвърлени исковете, предявени от ДА”.” срещу С. А. С. с правно основание чл.101 ал.1 от Закона за държавния служител за заплащане на сумите от 6 185.55 лв- и 67.50 лв – допуснати липси по счетоводни сметки 3210.3 – „Запаси на ДР” и 3210.4 –„Запаси на ДР-МР-В.”в складова База [населено място] и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за лихви за забава върху главницата 6 185.55 лв за периода от 28.03.11г.до 4.05.12г.в размер на 708.40 лв и върху главницата от 67.50 лв за периода от 24.11.11г.до 4.05.12г.в размер на 3.12 лв.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се посочват бланкетно основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК и се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата С. С. чрез адв.В. Н. моли да не се допуска касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че за процесния период ответникът С. С. е бил държавен служител – „младши експерт”в ТД”Д. резерв” и МОЛ,на което е поверено процесното имущество,съставляващо част от държавния резерв.За да отхвърли иска по чл.101 ал.1 ЗДСл съдът е счел,че не следва да се ангажира отговорността му за констатираните при извършени инвентаризации липси на заприходени му материали,тъй като по делото не е доказано да са настъпили вреди за държавата поради компенсиране на липсите с излишъци.Прието е за установено,че недостигът в склада е с установен произход – същият се е получил от разлики в размерите на материалите с над 10 см над счетоводно отразените размери,поради което не е налице липса.При получаването им от МОЛ материалите не са измервани,не са изнасяни от склада,нито са рязани и съответно е направен извод,че към момента на приемането им са били в същия вид,като към момента на инвентаризацията.Затова е прието,че установените от комисията липси не са възникнали вследствие груба небрежност ,проявена от С..
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Приложените съдебни решения са по конкретни казуси,които не са идентични с настоящия и при липсата на поставен за разрешаване правен въпрос не следва да се обсъждат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 417 от 1.10.13г.,постановено по в.гр.дело № 867/13г.на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.