О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 20.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2267/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „М. А.“ ЕООД,гр. София против определение № 298 от 06.07.2018 г. по ч.в.гр.д. № 367/2018 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по частната касационна жалба – „Месокомбинат- Карлово”АД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение № 837 от 08.05.2018 г., постановено по т.д. № 312/2018 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на жалбоподателя. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че е налице преюдициален спор между страните дали ищецът е акционер с 27 204 налични поименни акции, или той заедно с останалите сънаследници следва да упражнява правата си по реда на чл. 177 ТЗ. Според въззивната инстанция решаването на този спор е от значение за правния интерес на ищеца да иска осъждане на дружеството да го впише в книгата на акционерите. Като е приел, че така предявени исковете предпоставят друг ред за защита, въззивната инстанция е потвърдила изцяло първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради недопустимостта им.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател е поддържал наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставил е следните въпроси – „ 1. Може ли акционер да предяви осъдителен иск по чл. 71 от ТЗ за защита на членствени права, засегнати от поведението на изпълнителния директор на АД, когато акционерът би могъл да предяви и установителен иск по чл. 71 от ТЗ?; 2. „Осъдителният иск с правно основание чл. 71 от ТЗ представлява ли субсидиарна форма на защита и допустим ли е само когато няма друг начин на защита, предвиден в закона?; и 3. „Необходимо ли е да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо преюдициалния въпрос дали ищецът е акционер, за да бъде допустим предявен осъдителен иск за защита на членствени права?” . Частният касатор е поддържал, че произнасянето на въззивния съд по първия и втория от формулираните правни въпроси е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като с осъдителния иск ищецът би получил по-пълен обем на защита, поради което е безпредметно да води две съдебни дела, едното, от които с предмет установителен иск по чл. 71 ТЗ. По отношения на третия въпрос, частният касатор поддържа, че очевидно неправилно въззивният съд е обусловил допустимостта на осъдителен иск по чл. 71 ТЗ във вр. с чл. 179 ТЗ с влязло в сила решение по установителен иск за преюдициалния въпрос.
С оглед първите два въпроса, касаторът е твърдял наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед трайната практика на Върховния касационен съд, с която, според страната, въззивната инстанция не се е съобразила, във връзка със съотношението между формите на защита, получавана с двата вида искове, като са приложени и в този смисъл цитирани следните съдебни актове: Решение № 1426 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 5950/2007 г. на ВКС, II г.о. и Определение № 392 от 28.07.2011 г. по ч.гр.д. № 230/2011 г. на ВКС, I г.о. Страната счита още, че вторият и третият въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Съобразно разрешенията дадени с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от страната първи въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на съда. В тази връзка, въззивната инстанция не е отрекла допустимостта на осъдителен иск по чл. 71 от ТЗ за защита на членствени права, засегнати от поведението на изпълнителния директор на АД, но отрича процесуалната легитимация на ищеца, доколкото е налице правен спор относно членствените права, които материализират акциите.По отношения на втория въпрос също не е обоснован довод за приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК във вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК. Въпросът е с теоретичен характер и въпреки че въззивната инстанция е дала отговор на него, този отговор не е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като недопустимостта на исковете на ищеца е мотивирана с обуславящ делото правен спор относно качеството му на акционер, както и начина по който следва да се упражняват членствените права по процесните акции – самостоятелно или в условията на чл. 177 ТЗ. Доколкото не е обосновано общото основание за селектиране на касационните жалби, само по себе си това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Третият въпрос е релевантен, с оглед обективираната в атакувания съдебен акт правна воля на съда, обосновала потвърждаване на прекратителното определение. Независимо от наличието на основния селективен критерий, като недоказана следва да се прецени поддържаната от частния касатор допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посочените кумулативни предпоставки не са доказани, поради което не е установено и соченото доплънително основание.
По отношение на трите въпроса касаторът е поддържал основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, а именно „очевидна неправилност“. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Очевидна неправилност би била налице при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. В случая, искането за достъп до касационен контрол е основано на твърдян от касатора правен интерес от воденето на осъдителен иск, при което не е съобразена разликата между очевидната неправилност по см. на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и неправилността на съдебния акт по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 298 от 06.07.2018 г. по ч.в.гр.д. № 367/2018 г. на Апелативен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: