3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
С., 23,06,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ел. Ч. т.дело №991/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 02.07.2010г. по гр.д.2063/08г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, след непълно възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК , е посочил, че обуславящия изхода на делото въпрос бил относно „точното прилагане на чл.67 и чл.70 и чл.25 от същите/ неуточнено/ при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] /ОУ/ приети на основание чл.98 ЗЕ от УС на ЕС и одобрени от ДКЕВР на 01.09.2005г., публикувани на 15.09.2005г.” Посочено е, че съобразно приложените съдебни решения, редица съдебни състави приемали, че факта водещ до корекция за минал период в задължението на потребителя към електроразпределителното предприятие включвало констатиране на нарушението и изготвяне на справка, които факти били доказани по делото. Друго противоречие било свързано с характера на констативните протоколи и тяхното доказателствено значение.Накратко е отбелязано приетото от съда, че в разглеждания случай съставения протокол съставлявал частен свидетелстващ документ в противоречие с приетото по приложеното решение на СГС по гр.д. 507/08г. Страната е направила оплакване за нарушение от страна на решаващия състав на разпоредбата на чл.188 ГПК / отм./, което е свързано и с довод за недопустимост на иска поради липса на правен интерес от воденето му, тъй като ищеца бил заплатил исковите суми на дружеството.Други доводи не са развити. Към изложението са приложени една решение на СГС и едно на СРС.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че касаторът не е поставил релевантен процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК, който се дефинира като такъв, който обуславя конкретния решаващ извод на съда, от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста.Следователно не отговаря на правната дефинитивност на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК поставения въпрос, който страната е формулирала единствено като свързан с точното прилагане на конкретни правни норми. Ясната и точна формулировка на този въпрос е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г., а неизпълнението на това задължение води до необосноваване на приложно поле на касационно обжалване. Дори обаче да се приеме, че така поставения общ въпрос е релевантен, то с оглед изложеното не се обосновава довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване, доколкото приложеното решение на СРС не е било обсъдено в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нито обвързано с конкретно противоречие с изводите на въззивния съд.Същото освен това третира и различна фактическа обстановка и с него изобщо не са обсъждани посочените от касатора текстове – чл.67 и чл.70, ал.2 ОУ, а нормата на чл.25 ОУ е обсъждана в контекста на направено възражение за нейната нищожност. Следва, обаче да се отбележи, че и двете приложени решения са ирелевантни спрямо твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като по основния въпрос, относим към изхода на спора за това дали на доставчика на ел. енергия е предоставено надлежно правомощие за едностранна корекция на дължими от потребителя суми за минал период е налице задължителна практика – решение №165 от 19.11.2009г. по т.д. №103/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104 от 05.07.2010г. по т.д. 885/09г. на ВКС, ІІ то.и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Доколкото изводите на въззивния съд не влизат в противоречие с приетото с тази задължителна практика, то и твърденията на касатора за наличие на противоречива казуална практика на съдилищата е без правно значение за основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Развитото разбиране на касатора за неправилно приложение на чл.188 ГПК е свързано по – скоро с оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и е относимо към разпоредбата на чл.281 ГПК, поради което не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Правно необоснован е извода на касатора, че след като потребителя на ел. енергия е заплатил преди завеждане на иска исковата сума, то предявения от него отрицателен установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Правният интерес от установяване на факта, че не е налице валидно задължение е обоснован винаги, когато съществува спор за вземането, като изпълнението на задължението не разрешава този спор. Твърдението на страната, че плащането съставлявало извънсъдебно признание на задължението има относимост към основателността, но не и към допустимостта на иска.
Налага се извод, че страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената касационна жалба. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.07.2010г. по гр.д.2063/08г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: