О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
ГР. София, 25.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.05.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1883/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Е. Б и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3655/2015 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 10 000 лв. и отхвърлен за разликата до присъдените от първоинстанционния съд 30 000 лв. предявеният от Е. Богоявленска срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ – за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.210, ал.1,т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20 НК, поддържано за периода 18.03.02 г. – 18.07.12 г., по което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
По допускане на обжалването ВКС намира следното:
І. За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, касаторката – ищца Ел. Б. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението и приложена към него, е решен въпросът дали размерът на определеното обезщетение кореспондира със събраните доказателства по делото. Сочи, че размерът на обезщетението не е съобразен с писмените доказателства за приложени по отношение на пострадалата мерки за процесуална принуда, съществено ограничаващи личната свобода, както и че са налице гласни доказателства, които установяват, че неоснователното наказателно преследване е засегнало психическото здраве и е довело до негативни емоционални изживявания, вследствие на психологическия и емоционален стрес и срив, на който е била подложена пострадалата, и до множество характерови и поведенчески промени на личността й.
Въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и по въпрос, засягащ обосноваността му, която според ТР №2/04 г. ОСГК е порок, който се изразява в грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, т.е. опорочаване на истинността на фактическите му констатации по материалноправния спор. Според касаторката обжалваното решение почива на неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства и неправилно приета от съда фактическа обстановка. Правилното решаване на случая е от значение за точното прилагане на закона, защото ще допринесе за уеднаквяване на практиката на съдилищата по тези въпроси и ще доведе до законосъобразно прилагане на тези правила.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е уважил иска в размер на 10 000 лв., като е приел, в съответствие с указаното в ППВС №4/68 г. и цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК, че определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД винаги е свързано с преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства на случая, посочени примерно в съдебната практика – тежест на повдигнатото обвинение, продължителност на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, какви са конкретните му изживявания във връзка с обвинението и дали ли са отражение върху живота му – семейство, професионална и обществена среда и пр.. Въззивният съд е отчел, че в случая наказателното преследване срещу ищцата е по обвинение в тежко престъпление и е продължило повече от 10 години. За това време ищцата е претърпяла значителни неудобства, чувствала се унизена и потисната, притеснена и несигурна, накърнени били моралните й ценности, затруднена била в социалното си общуване и намирането на работа. От друга страна, спрямо ищцата е взета най-леката марка за неоклонение „подписка” и не се установява влошаване на здравословното й състояние във връзка с наказателното производство; няма данни и за медийна разгласа на обвинението. След съвкупна преценка на тези конкретни за случая обстоятелства, въззивният съд е определил обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер от 10 000 лв..
Изводите на въззивния съд са съответни на практиката на ВКС – във всяко от приложените решения, както и в обжалваното сега въззивно, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид конкретните обстоятелства на случая. Те са неизбежно различни по всяко от делата, а там където има най-голяма сходство с обстоятелствата, установени от въззивния съд в обжалваното сега решение, определените обезщетения са близки по размер – напр. р. по гр.д. №951/10 г. на трето г.о. на ВКС.
Въпросите за необосноваността и неправилността на въззивното решение не представляват обща предпоставка на осн. по чл.280, ал.1 от ГПК, а сочат на оплаквания за касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. Обосноваността и правилността на въззивното решение не обосновават и допълнителните предпоставки на соченото от касатора осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора – ищца.
ІІ. За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е уважен, касаторът – ответник по иска Прокуратура на РБ се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Намира, че по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД, след задължителна преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства на случая, въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г.
Част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение и затова въззивното решение противоречи на ТР №3/04 г., т.3 и 11, както и на т.19 от ТР №1/2001 г., поради липсата на мотиви за наличието на причинно –следствена връзка между незаконното обвинение и причинените /обезщетените/ вреди.
Противоречиво се решава от съдилищата материалноправният въпрос за определяне на размера на обезщетението при прилагане на обществения критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ и това е довело до различно решаване на еднородни / сходни/ случаи. Според касатора при преглед на съдебната практика прави впечатление, че в сходни случаи се определят обезщетения с големи разлики. За установяване на противоречивото решаване на въпроса цитира едно решение на ВКС и две решения на апелативни съдилища.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е установил и преценил при определяне на обезщетението за неимуществени вреди конкретните обстоятелства на случая, посочени по-горе във връзка с първата жалба. Обезщетил е само тези от неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. В мотивите си изрично е обосновал причинната връзка на твърдяните и обезщетени вреди с незаконното обвинение – приел е, че притесненията, неудобствата и социалната изолация на ищцата са установена и логична последица от наказателното преследване и следва да се обезщетят. Приел е още, че няма данни за влошено здравословно състояние на ищцата във връзка с обвинението, нито за медийната му разгласа, затова и обезщетението не ги обхваща.
Не се установява противоречиво решаване на въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, с оглед на конкретните и различни за всеки отнесен до съда случай обстоятелства, както беше посочено и във връзка с първата жалба. Няма конкретно противоречие по този въпрос между въззивното решение и представените от касатора вл. в сила р. на ВКС по гр.д. №5386/13 г. на четвърто г.о. , р. по гр.д. №168/11 г. на САС и р. на ВнАС по гр.д. №451/10 г. С първото решение е присъдено обезщетение в размер на 3 000 лв., но за много по-кратко, в сравнение с процесния сега случай, наказателно преследване – година и осем месеца. С второто решение е присъдено обезщетение от 6 000 лв., но също за много по –кратко наказателно преследване, около три години. С третото решение е присъдено по-високо по размер обезщетение – 15 000 лв., за вреди от незаконно обвинение в престъпления с висока обществена опасност.
Не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение и по тази жалба, поради което ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3655/15 г. от 17.12.15 г. по жалбите на ищцата Е. Б. и на ответника Прокуратура на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: