4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. София,25.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1098 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Х. П. Х. – Р. срещу решение № 171 от 15.07.2011г. по в. т. дело № 342/2011г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което се потвърждава решение № 232 от 15.03.2011г. по т. дело № 862/2010г. на Варненски окръжен съд и ответникът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 000 лв. – разноски за въззивната инстанция. С първоинстанционния съдебен акт ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 100 000 лв. – дължима сума за доставка на сол по четири броя фактури, сумата 9 867,71 лв. – лихва за забава, считано от датата на съставяне на съответната фактура до завеждане на иска, законната лихва, считано от 02.06.2010г. до окончателното плащане на главницата, както и сумата 7 845,20 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че съдът излага неправилни съображения, че законът не прогласява за недействителни сделките, сключени между свързани лица, и постановява резултат, с който поощрява неправомерните действия на ищците. Касаторът счита, че въпросът е важен и по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. Н. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е посочен същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, нито са изложени предвидените в ГПК основания за касационно обжалване на съдебния акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на морска сол, стоката е предадена с подписани приемо-предавателни протоколи, издадени са съответните фактури и всички процесни доставки са осчетоводени при ответника по иска, като една част от стоката е продадена веднага на трети лица, а другата – оставена на склад.
По отношение на възражението за недействителност на сделките решаващият съдебен състав е констатирал, че към датата на сключване на сделките по продажба на морска сол по процесните фактури Б. Т. е бил управител на ответното дружество и същевременно съдружник в ищцовото дружество, с което е осъществен съставът на нормата на § 1, ал. 2 ТЗ, но е изложил доводи, че законът не прогласява за недействителни сделките, сключени между свързани лица. Възражението за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД във връзка с чл. 38 ЗЗД е прието за неоснователно поради това, че Б. Т. е действал като законен представител на [фирма], но не и като такъв на [фирма] и не е договарял със себе си.
Възраженията за абсолютна симулативност на продажбите и тяхната нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД и за недействителност на сделките по чл. 40 ЗЗД също са приети за неоснователни, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства за установяване действителните отношения на привидност, както и поради това, че не е доказано наличието на предвидените от закона предпоставки – представителят да е имал съзнателно намерение да увреди представлявания и да е постигнал споразумение с третото лице във вреда на представлявания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, и за който твърди, че е важен и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради незаконосъобразност и необоснованост и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 3 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 15.07.2011г. по в. т. дело № 342/2011г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
4