О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. София, 27.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7238/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Н. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 711 от 12.04.2013г., постановено по гр.д.№ 3686/12г. на Софийския апелативен съд, VІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение от 18.05.12г. по гр.д.№ 9772/10г. на Софийския градски съд, І-2 с-в, е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Н. И. Ч., че О. Н. С. е собственик на 4026,275/7052,55 ид.части от апартамент № 73, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 58,48 кв.м., като е отхвърлил иска за горницата до 7052,55 ид.части като неоснователен.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 1978г., е прекратен с развод през 2004г. Процесният апартамент се намира в сграда, построена от ЖСК и е бил даден в обезщетение на майката на ищеца срещу отчужден през 1972г. неин недвижими имот, оценен за сумата 1000 лв. Впоследствие ищецът е включен като кооператор на мястото на своята майка и същият се е снабдил с нот. акт № 179/86г. за собственост на апартамента на стойност 7052,55 лв. по цени от 1977г.
За да потвърди решението на СГС в отхвърлителната му част въззивният съд е приел, че по делото не е установено за покриване стойността на имота, освен собствените средства в размер на 1000 лв., майката на ищеца да е ползвала заем от ДСК, а че за изплащането на апартамента е отпуснат заем от ДСК през 1986г. в размер на 4735 лв., когато страните са били в брак, респ. че за изплатените общо 6052,55 лв. презумпцията по чл.19, ал.3 СК от 1985г./отм./ не е оборена и придобитата с тези средства част от имота е била съпружеска имуществена общност, след прекратяването на която дяловете на страните са равни – чл.27 СК от 1985г./отм./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, както и по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените от него въпроси, а не и да ги извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не е посочил обуславящите изхода на делото правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване само на това основание.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че сочените допълнителни предпоставки също не са налице, тъй като касаторът се позовава на противоречие с три решения на районни съдилища (СРС, БРС и ЕРС), с които са разгледани различни от настоящата хипотези и за които няма данни да са влезли в сила, а по отношение на второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени релевантни доводи във връзка с дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 711 от 12.04.2013г., постановено по гр.д.№ 3686/12г. на Софийския апелативен съд, VІІ с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: