О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр.София , 28.09.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 773 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 163 от 19.10.2017г. по гр.д. № 202/2017г. на Шуменски окръжен съд. С него е потвърдено решението на Новопазарски районен съд по гр.д. № 745/2015г. в частта по иска по чл. 30 ЗН, предявен от С. Н. В. и Т. Н. А. против Е. А. М., с която е извършено възстановяване на запазените части на ищците от наследството на Н. В. К., накърнени с извършено от него дарение, чрез намаляване на дарението със сумата 9100 лв. за всяка от ищците и е осъдена ответницата Е. А. М. да заплати на всяка от ищците посочената сума от 9100 лв. С въззивното решение е обезсилен горепосочения първоинстанционен акт в частта по иска по чл. 37 ЗН, предявен против Е. А. М. и И. А. Д., поради недопустимост на иска и е постановено прекратяване на производството по този иск.
Касационната жалба е подадена от ищците С. Н. В. и Т. Н. А. чрез пълномощника им адв. Д. и е насочена срещу двете части на съдебния акт. Твърди се, че при извършеното възстановяване на запазената част чрез присъждане на паричната й равностойност е нарушен материалния закон, тъй като възстановяването следва да се извърши в дробна част, равна на запазената част, поради това, че атакуваното дарение изчерпва наследството. Според касаторите съдът необосновано е намерил за неприложима разпоредбата на чл. 36 ЗН, мотивирайки се с извършеното от надарения разпореждане в полза на трето лице. На следващо място се изразява несъгласие с тезата на съда, довела до прекратяване на производството по иска по чл. 37 ЗН, а именно, че този иск може да се предяви при наличие на влязло в сила решение по чл. 30 ЗН. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по правните въпроси: 1/ когато запазената част е накърнена с дарение, изчерпващо наследството, как следва да се извърши възстановяването – в дробна част или в пари и има ли значение за начина на възстановяване обстоятелството, че надареният се е разпоредил с имота в полза на трето лице; 2/ следва ли съдът да извърши преценка на предпоставките на чл.37 ЗН, при наличието на които може да се пристъпи към отмяна на отчуждаванията на дарените имоти и едва ако те са налице, да извърши възстановяването по съответния начин; ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството следва ли съдът да постанови връщане на имотите, предмет на дарението, в наследството; 3/ влязлото в сила решение за допълване на запазената част явява ли се процесуална предпоставки за предявяване на иска по чл. 37 ЗН.
Ответницата Е. А. М. в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по обективно съединени искове по чл. 30 ЗН и по чл.37 ЗН. Ищците са дъщери и наследници по закон на Н. В. К., починал на 30.09.2014г., а ответницата Е. М. е негова преживяла съпруга. Приживе наследодателят е дарил единствения си недвижим имот – дворно място с къща в [населено място] на съпругата си. С тази сделка се твърди, че е накърнена запазената част на ищците. Преди изтичане на една година от откриване на наследството ответницата е продала имота на И. Д., конституиран допълнително като ответник по иска по чл. 37 ЗН.
По делото са събрани доказателства за оценката на имота към момента на откриване на наследството – 37 128 лв. и към момента на разглеждане на делото – 36 400лв.
При тези данни съдът е приел, че извършеното дарение на единствения притежаван имот представлява разпореждане с цялото имущество и възстановяването на запазената част би следвало да се извърши в идеална част, равна на установената от закона запазена част. Същевременно е изтъкнал, че настоящият случай има особености, които налагат отклонение от това общо правило, а именно, че е извършено отчуждаване на имота от облагодетелстваното с дарението лице. Поради това съдът е счел, че намаляването следва да се извърши с парична сума, според стойността на имота към датата на извършване на намаляването. С оглед установената цена на имота към момента на водене на делото 36 400 и размера на запазената част – 1/4 за всяка от ищците, то съдът е присъдил в тяхна полза паричния еквивалент на запазената част 9 100 лв.
Досежно иска по чл. 37 ЗН въззивният съд е развил съображения, че предявяването му преди да е влязло в сила решението по иска по чл. 30 ЗН, е преждевременно и недопустимо. Фактическият състав на чл. 37 ЗН предпоставя на първо място, че е постановено намаляване на завещанието или дарението; на второ място, че наследникът, в чиято полза е постановено намалението, не може да допълни запазената си част от имуществото на заветника или надарения и на трето място, че приобретателят не е допълнил запазената част в пари. Следователно, влязлото в сила решение по иска за възстановяване на запазената част е процесуална предпоставка за водене на иска за отмяна на отчуждаванията. Затова съдът е обезсилил първоинстанционното решение в тази част и е прекратил производството по този иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Повдигнатите правни въпроси имат значение за изхода на спора, но те не са разрешени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд.
Последователна е съдебната практика, че когато запазената част е накърнена с дарение и то изчерпва цялото притежавано от наследодателя имущество, хипотезата е приравнена на универсално разпореждане и възстановяването се извършва в дробна част, равна на запазената част на наследника. Тази практика, включително посочената от касатора, има предвид посочената хипотеза в нейния чист вид. При други фактически обстоятелства, разрешението би могло да е друго. В настоящия случай не се спори, че дареният имот представлява цялото имущество на наследодателя, но същевременно е установено, че надарената се е разпоредила с имота, така че към момента на намалението той е извън патримониума й. Именно поради това намаляването, съответно възстановяването, не може да се извърши чрез идеална част от имота, съответна на запазената част, а следва да бъде постановено възмездяване на наследника с паричния еквивалент на запазената част, определен към момента на разрешаване на спора. Така че, извършеното отчуждаване на дарения имот следва да бъде съобразено при преценка начина на възстановяване и точно така е постъпил решаващият съд. В този смисъл са: Решение № 150 от 25.11.2016г. по гр.д. № 1818/2016г. на ІІ г.о, Решение № 404 от 03.01.2012г. по гр.д. № 995/2010г. на І г.о. Що се отнася до възможността да бъде постановено връщане на имота в наследството, това е въпрос на основателност на иска по чл. 37 ЗН, който съдът е намерил за недопустим към настоящия момент. В соченото от касаторите решение № 176 от 04.07.2013г. по гр.д. № 1805/2013г. на І г.о. са дадени подробни разяснения кога имотът може да се върне в наследството и да бъде предмет на делба, но те нямат отношение към решаващия за изхода на спора въпрос относно начина на възстановяване на запазената част, а са част от предмета на бъдещия иск по чл. 37 ЗН.
По процесуалния въпрос, касаещ допустимостта на иска по чл. 37 ЗН, ако не е постановено влязло в сила решение за извършване на намалението, въззивният съд също е действал в съответствие със закона и практиката. След като в хипотезиса на правната норма е включено изискване вече да е постановено намаление, както и следващи намалението обстоятелства – наследникът да не може да допълни запазената си част от имуществото на надарения и приобретателят да не допълни запазената част в пари, то е очевидно, че за да се предяви иска за отмяна на отчуждаването по чл. 37 ЗН е необходимо да има влязло в сила решение за възстановяване на запазената част. За да приеме обратното първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика / решение № 130 от 21.12.2015г. по гр.д. № 1371/2015г. на ІІг.о./ На същата практика се позовават и касаторите. Посоченото решение е неотносимо за настоящия случай, доколкото дава разрешение на твърде специфична хипотеза, при която облагодетелстваното със завещание лице се е разпоредило със завещаните имоти в полза на трети лица и към момента на предявяване на искането за възстановяване на запазена част е починало, а негов единствен наследник е претендиращият възстановяване на запазена част.
От практиката по решение №176 от 04.07.2013г по гр.д. № 1805/2013г. на І г.о., Решение № 800 от 01.12.2009г. по гр.д. № 3234/2008г. на І г.о. и Решение № 655 от 29.06.2009г. по гр.д. № 1475/2008г. на І г.о. следва възприетият от решаващия съд извод, че за да възникне потестативното право на предявяване на иск за отмяна на отчуждаванията /по чл. 37 ЗН/ е необходимо вече да е постановено намаляване на завещанието или дарението в полза на наследника със запазена част, т.е. да е налице влязло в сила решение по иск по чл. 30 ЗН.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 19.10.2017г. по гр.д. № 202/2017г. на Шуменски окръжен съд по касационната жалба на С. Н. В. и Т. Н. А..
ОСЪЖДА С. Н. В. и Т. Н. А., двете от [населено място], [община], обл. В., да заплатят на Е. А. М. от [населено място], [община], обл. Шумен сумата 500 /петстотин/лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: