О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2332 /2008 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Л. М. Г. против определение № 243 от 08.10.2008г., постановено по гр.д. № 856/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 25.06.2008г., постановено по гр.д. № 334/2007г.на Сливнишки районен съд. С последното е прекратено производството по предявеният от касаторката иск против Д. Х. Н. и О. Д. , който след направени от нея уточнения на петитума е квалифициран като такъв по чл. 109а от ЗС за определяне на граница между възстановения на нея и останалите наследници на М. М. В. по ЗСПЗЗ недвижим имот № 0* по картата на възстановената собственост и УПИ * от кв.8 по регулационния план на с. Б., община Д..
От съдържанието на частната касационна жалба се извлича основният материално правен въпрос, който се поставя с нея – при възстановяване на имот по ЗСПЗЗ, който частично се покрива с урегулиран поземлен имот от урбанизираната територия, какъв е пътя на защита на правото на собственост при настъпилата колизия на права и допустим ли е в този случай иск по чл. 109а от ЗС за определяне точното местонахождение на границите. Обосновава допускането до касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, като се позовава на липса на законова уредба за разрешаване на тази колизия на права…
Ответниците по касация Д. Х. Н. и О. Д. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. Чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е при допуснато препокриване на възстановен по ЗСПЗЗ недвижим имот с урегулиран поземлен имот от урбанизираната територия, какъв е пътя за защита на правото на собственост при настъпилата колизия на права и допустим ли е в този случай иск по чл. 109а от ЗС за определяне точното местонахождение на границите. Той е съществен, защото от отговора му зависи надлежното упражняване на правото на иск за защита правото на собственост. Разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като законодателят не е дал отговор в една правна норма, а разрешението му следва да се извлече по тълкувателен път, т.е. налице е законова непълнота, която следва да се изясни чрез тълкуване, поради което и на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че границите на възстановения на ищцата имот са определени с картата на възстановената собственост по реда на ЗСПЗЗ, а границите на парцела на ответника – от действащия регулационен план и поради това, че са налице установени с план граници, искът по чл. 109а от ЗС е недопустим.
Неоснователно е оплакването в частната жалба за неправилно възприета от въззивният съд фактическа обстановка. Приетото за установено отговаря на доказателствата по делото. На ищцата, в качеството й на наследник на М. М. В. е възстановен с решение № R 0089/04.12.1995г. т.3 нива от 2,445 дка, съставляваща имот № 0* при описани в решението граници. От СТЕ се установява, че част от този имот се покрива с УПИ № 1* от кв.8, съставляващ част от урбанизираната територия. Допуснатото препокриване на двата имота сочи на спор за материалното право на собственост за част от двата съседни имота. Този спор не може да се разреши в производство за определяне на граници по чл. 109а от ЗС, тъй като границите на двата имота са определени с влезли в сила планове съответно картата на възстановената собственост и регулационния план, одобрен 1992г., чието изменение може да стане само по административна процедура, определена в ЗСПЗЗ и ЗУТ, но за провеждането й следва да има основание, т.е. спора между страните да е разрешен.
Възникналият спор между страните не е за граница, а за пространствените предели на правото на собственост, т.е. за правото на собственост върху част от двата съседни имота, който следва да се разреши по реда на чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Този закон урежда изготвянето, и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри с актуални данни, като, съгласно чл. 41 от същия, те се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Одобрените кадастрални карти, обединяващи плановете, одобрени по ЗСПЗЗ, ЗТСУ и ЗЕКНРБ могат да се изменят при наличие на някоя от хипотезите на чл. 53, ал.1 от ЗКИР, а когато те съдържат непълноти или грешки свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Така допуснатата грешка в кадастралната карта, изразяваща се в препокриване на част от имот, възстановен по ЗСПЗЗ и УПИ, тъй като е свързана със спор за пространствените предели на правото на собственост, следва да се разреши с предявяване на иск по този текст. Постановеното решение по него ще бъде основание за изменение на кадастралната карта в съответствие с установеното право на собственост, защото заснемането на имот в плана е производно на правото на собственост. Кадастралната карта трябва да отразява пространствените предели на материалното право на собственост. Искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е иск за установяване право на собственост върху спорната площ, за която се твърди, че не е заснета, или, че е неправилно заснета към момента на влизане в сила на кадастралната карта,. Тъй като нормата на чл. 62, ал.2 от Ннаредба № 3/23.04.2005г. / ДВ, бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г., изм. и доп., бр. 16 от 21.02.2006 г./ изисква заснемане и на възстановените имоти по реституционни закони, то правото на собственост следва да се изследва към момента на настъпване на реституционния ефект.
С исковата молба, жалбоподателката е поискала именно установяване правото на собственост върху възстановения й по ЗСПЗЗ земеделски имот и наличието на грешка в плана, която да бъде отстранена въз основа на съдебното решение. РС е дал неправилни указания в определението за оставяне на делото без движение, като вместо да укаже конкретизиране на частта, с която се препокриват двата имота, за която има спор, е поискал уточнение дали се иска установяване на точното местонахождение на границата между двата имота, след което е квалифицирал спора по чл. 109а от ЗС и го е приел за недопустим. Затова определението на въззивният съд, с което това определение е оставено в сила е неправилно и следва да се отмени, като вместо това делото се върне на РС за изправяне на исковата молба в изложения по-горе смисъл за конкретизиране на частта, с която се препокриват двата имота, за която има спор за материалното право на собственост
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 243 от 08.10.2008г., постановено по гр.д. № 856/2008г. на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 25.06.2008г., постановено по гр.д. № 334/2007г. на Сливнишки районен съд за прекратяване на делото и вместо това
ВРЪЩА делото на Сливнешки районен съд за уточняване на исковата молба досежно спорната част от имота, за който се твърди наличие на спор за право поради неправилното му заснемане и продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: