О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 5106/ 2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В. М. чрез своя процесуален представител адвокат В е обжалвала решението на Варненския окръжен съд от 25 юли 2008г по гр.д. № 1423 /2006г в частта в която при разрешаване спора между съделителите по сметки в делбено производство, Я е осъдил да заплати на С. С. Т. сумата 2 887.17 лева,представляваща получени доходи от наеми на обектите предмет на делбата за времето от месец септември 1999г до месец юни 2003г, „съразмерно с частта на ищцата на основание чл.30 ал.3 ЗС” и направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 97.10 лева.
В тази част жалбоподателката поддържа,че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон.
Като основание за допустимост на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд,е посочила чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост,прие следното:
С решението на Варненския окръжен съд чиято отмяна в обжалваната част,се иска, е била ликвидирана съсобствеността върху 312 кв.м. дворно място,представляващо УПИ * от кв.71 по плана на гр. П. заедно с построената върху него двуетажна сграда между В.
Решааващият съд се е занимал и с предявените в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускането на делбата, искания по сметки-вж. откритото съд заседание на Провадийския районен съд от 13.11.2003г по гр.д. № 397/2000г на л.78 от делото. Тогава С. С. Т. е предявила иск за получаване на 2/3 ид.части от наемите,които са получавани от двете съделителки за времето от м.9.1999г до м. .6.2003г в общ размер на 3 561 лева,тъй като с решение от 29.05.2002г по гр.д. № 1602/2001г на Варненския окръжен съд частите на съделителките са били променени:: 1 / 3 ид.част за В. Е. М. и 2 / 3 ид.части за С. С. Т..
И съобразно заключението на вещото лице М. П. ,депозирало своето заключение пред Варненския окръжен съд по гр.д. № 1423/2006г,което направило проверка за постъпленията от наем по банковите сметки на двете съделителки, Варненският окръжен съд осъдил В. Е. М. да заплати на С. С. Т. сумата 2 887.17 лева
В изложението към касационната жалба се твърди,че същественият материално правен въпрос,който изисквал отговор имащ значение за точното приложение на закона и за развитие на правото- приложима ли е разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС в отношенията между съсобствениците и за неполучени от тях наеми за отдадения под наем съсобствен недвижим имот-мотивирал основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- становище което Върховният касационен съд не споделя.
Посоченият въпрос не е от съществено значение нито за точното приложение на закона,нито за развитие на правото. Варненският окръжен съд е приложил разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС ,обосновавайки се на конкретните доказателства по делото. Това дали е имало някаква техническа грешка при изчисленията е въпрос на поправка на очевидна фактическа грешка,но не е основание за допускане на касационно обжалване. По посочения въпрос-че всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си- практиката на съдилищата и на ВКС е постоянна и непротиворечива. Такава е и на отделните състави на ВКС,което не налага отстраняване противоречията по пътя на издаването на тълкувателно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд приема,че искането за допускане касационно обжалване решението на Варненския окръжен съд следва да се остави без уважение.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 25.07.2008г по гр.д. № 1423/2006г в частта в която В. Е. М. е осъдена да заплати на С. С. Т. сумата 2 887.17 лева ,представляваща получени наеми за отделените под наем обекти от съсобствения недвижим имот за времето от месец септември 1999г до месец юни.2003г,съразмерно частите на съсобственици и да й заплати и сумата 97.10 лева представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете й.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: