О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 11.05…2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.04.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 52/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Д. С.,Ц. Г. С. и Г. Д. Г. против решение от 11.09.2009г. на Софийски градски съд,ІІ”В” въззивен състав,постановено по гр.д. №2808/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решението от 09.06.2008г. постановено по гр.д. №2547/2007г. по описа на Софийски районен съд,30 състав,като е отхвърлен предявеният от М. С. ,Ц. С. и Г. Г. против О. с. по земеделие и гори- П. гр. С.,иск с правно основание член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.
В изложението си касаторите заявяват,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,доколкото поставяния въпрос в касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона-разпоредбите на член 11 ал.2 изр.2 и член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ. Навеждат се аргументи,че съдът неточно е тълкувал тези норми и изкривява и променя тяхното значение. Изтъква се от касаторите,че е неправилна и незаконосъобразна преценката на съда,че писмените декларации на собствениците на земеделски земи,подавани при изземване на земите от ТПС/в случая за строителството на язовир”И”/ при влизане в ТКЗС,пред данъчните власти не са писмени доказателства по смисъла на ЗСПЗЗ,като е неточно тълкуването на член 11 ал.2 изр. 2 на ЗСПЗЗ,според което върху тях се разпростира забраната на този текст. Наред с това се формулират оплаквания като въпроси,свързани с неточно приложение на закона от въззивния съд.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че единствените писмени доказателства по делото,представени от страна на ищците,с оглед доказване на твърдението им,че процесните имоти са били собственост на наследодателя им Д. Г. С. /Златев/,са представените по делото две декларации №№28 и 177 от 27.11.1950г.,изходящи и пописани от наследодателя ,подадени по председателя на Общинската комисия за ТПС,с които процесните имот са декларирани като притежавани от последния към този момент. Това е било възприето от съда като индиция за титулярство на правото на собственост върху тези земи на наследодателя на ищците към този момент,което има удостоверителен характер и следва да се преценява с всички останали доказателства във връзка с осъществено отчуждаване по ЗТПС на тези земи,със съответните актове,предвидени по ЗТПС,каквито доказателства липсват по делото,за да се приеме,че наследодателят на ищците към момента на обобществяване на земеделските земи е бил собственик на процесните земи.
Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по делото. В настоящия случай обаче,поставеният от касаторите въпрос за кръга на допустимите писмени доказателства по смисъла на член 11 ал.2 от ЗСПЗЗ във връзка с член 12 ал.2 от ЗСПЗЗ,не е свързан с крайните изводи на съда,довели до решаване на спора с постановеното решение. Съдът не изключва така представените писмени доказателства,но същите не са довели до доказване на заявената от ищците претенция,поради която същата е била отхвърлена.
За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,предвиждаща правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение да е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й,с оглед изменение на законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,съобразно т.3 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Аргументи в тази посока липсват в изложението на касаторите. Наведените в изложението доводи са свързани с касационни оплаквания срещу въззивното решения по смисъла на член 281 т.3 от ГПК. Ето защо,не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване
В. от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.09.2009г. на Софийски градски съд,ІІ”В”въззивен състав,постановено по гр.д. №2808/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: