О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр.София, 27.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 583/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Т. П. Ч. за допускане на касационно обжалване на решение на Хасковски окръжен съд № 425/ 16.12.2009 г. по гр.д. № 640/ 2009 г. С посоченото решение е обезсилено решение на Димитровградски районен съд по гр.д. № 677/ 2009 г. и е прекратено производството по делото по молбата по чл.8 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита от домашно насилие, предявена от Т. П. Ч. против Г. П. А..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че окръжният съд е постановил решението си давайки неправилен отговор на процесуалноправния въпрос счита ли се спазен срокът по чл.10 от ЗЗДН тогава, когато искането за защита е предявено пред орган, различен от съда. Според касатора отрицателният отговор на така поставения въпрос (даден в обжалваното въззивно решение) противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение № 676/ 25.09.2009 г. по гр.д. № 3175/ 2008 г. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Г. П. А. оспорва жалбата, като счита че същата не следва да се допуска до разглеждане по същество. Според него не е налице твърдяното от касатора противоречие, тъй като няма трайна практика по въпроса, а даденото в единствен съдебен акт разрешение не било задължително за другите съдилища. Поради това моли касационното обжалване да не бъде допуснато, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че молбата на Т. Ч. за защита от домашно насилие, осъществено с акт от 05.07.2009 г., не е подадена в срок. Същата е депозирана пред началника на РПУ Д. на 11.08.2009 г. с искане за препращането й до съда. Това е станало след изтичане на месечния срок по чл.10 ал.1 от ЗЗДН и поради това разглеждането на молбата по същество е недопустимо. Подадената на 08.07.2009 г. жалба от Т. Ч. до районна прокуратура – Д. по естеството си не е молба за защита по ЗЗДН, а е отправено до компетентен държавен орган искане за търсене на наказателна отговорност за извършено срещу жалбоподателката престъпление против личността, което е общ характер. Тази жалба не съдържа искане за даване на защита по реда на ЗЗДН.
Тези изводи на въззивния съд не противоречат на тълкуването, дадено във влязлото в сила определение на ВКС по гр.д. № 3175/ 2008 г., касателно процесуалният въпрос кога е спазен срокът за подаване на молба по чл.8 от ЗЗДН. В цитираното определение е прието, че молбата за защита, дори ако е нередовна и е подадена пред некомпетентен орган, следва да се счита в срок, щом в нея са изнесени данни за постоянен физически и психически тормоз. Конкретният случай не е такъв – въззивният съд е разгледал спор за еднократно деяние, за което е търсена защита по реда на НПК от прокуратурата. Изводът, че защитата, поискана от компетентния да предприема наказателно преследване орган, не съставлява молба по ЗЗДН, е верен и не противоречи на изводите на ВКС в горепосоченото определение.
Предвид изложеното съдът не намира основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода от спора ответникът по касация има право на разноските в производството по чл.288 от ГПК. Той е представил доказателства за направени разходи от 150 лв за адвокатска защита, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 425/ 16.12.2009 г. по гр.д. № 640/ 2009 г.
ОСЪЖДА Т. П. Ч., ЕГН **********, гр. Д., ул.”П” № 7 вх. Г ап.20 да заплати на Г. П. А., ЕГН **********, сумата 150 лв (сто и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: