ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 474
гр. София, 04.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 760 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Х. М. срещу решение № R-І-132 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 279/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация ОСЗ гр. П. и Община гр. П. не вземат становище.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № V* от 12.03.2008 г. по гр. д. № 1921/07 г. Районен съд гр. Б. е отхвърлил установителния иск на С. М. , Н. Х. Н. , М. М. Г. , П. М. М. , Д. Н. А. и П. Н. Т. срещу ОСЗ гр. П. и Община гр. П., че като наследници на Г. В. Т. имат право да им бъде възстановена собствеността на нива от 3.110 дка в м. “К” в землището на с. В., представляващо част от нива с площ 7.13 дка. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
За да остави в сила решението въззивният съд приел, че в срока по чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ ищците не са предявили иск за възстановяване на собствеността на процесния имот. С допустимите по чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ доказателства обаче те не са установили, че наследодателят е бил собственик. Представено е извлечение от емлячен регистър което няма достоверна дата на съставяне. Освен това, с оглед момента на смъртта на наследодателя през 1942 г., не е било възможно той да е бил собственик на земеделската земя към момента на обобществяването и.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за писмените доказателства с които се доказва правото на собственост на земеделски имот. Същият бил решен в противоречие с практиката на ВКС.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 ГПК за въпрос, решаван в противоречие с практиката на ВКС. В трайната си практика ВКС приема, че в производството по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделски земи се доказва с писмените доказателства цитирани в чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е съобразил правната норма, но е приел че представеният документ не доказва правото на собственост на ищците за претендираната земеделска земя. Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № R-І-132 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 279/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: