О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1050 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Т. от гр. С., приподписана от процесуалния му представител адв. Е срещу решение от 03.02.2009г. по в. гр. д. № 382/2008г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав, с което е оставено в сила решението от 21.07.2008г. по гр. д. № 925/2007г. на Районен съд Монтана, 2 граждански състав.
С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от Б. А. Т. от гр. С. срещу „Ч” АД, гр. С. иск с правно основание чл. 59 за сумата 1 091,76 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно института на неоснователното обогатяване в противоречие с ППВС № 1/28.05.1979г., който въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът „Ч” АД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 07.11.2002г. служители на ответника, респективно неговия праводател извършили в присъствието на ищеца проверка на средството за търговско измерване в гр. М., ул. „Св. Патриарх Евтимий” № 2* и констатирали ползване на ел. енергия без същата да се отчита от електромера, с което ищецът е допуснал нарушение на действащата към момента на проверката Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /отм./ – чл. 45, ал. 2 и ал. 3. Решаващият съдебен състав е установил, че ищецът е подписал констативния протокол без възражения и на три пъти е заплатил сумата общо в размер 1 091,72 лв. за количеството ел. енергия, което не е отчетено от средството за търговско измерване. За да направи извод, че предявеният иск е неоснователен, въззивната инстанция въз основа на изложената фактическа обстановка е приела, че не е налице обедняване от страна на ищеца и обогатяване на ответника без основание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросът дали ответникът се е обогатил неоснователно с получаване на сумата 1 091,76 лв. и налице ли е основание за нейното плащане е релевантен за делото, тъй като от него зависи правилното решаване на спора.
Неоснователен е релевираният от касатора довод, че този въпрос е решен в противоречие с ППВС № 1/28.05.1979г. В съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС решаващият съдебен състав е изледвал има ли основание за плащане на процесната сума от ищеца на ответника и въз основа на събраните и обсъдени в тяхната взаимовръзка доказателства е направил извод, че сумата е платена основателно и не е налице обогатяване на ответната страна за сметка на обедняването на ищеца.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГКТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. От една страна, касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за неоснователното обогатяване, а от друга страна по формулирания от касатора правен въпрос е налице задължителна практика на ВС и ВКС, която не е нарушена.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По отношение института на неоснователното обогатяване има формирана задължителна практика на ВС и ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Касаторът не е формулирал други релевантни материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, които да са разрешавани противоречиво от съдилищата, нито е аргументирал значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Касационният съд не е длъжен да го извежда от изложеното в касационната жалба.
Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност на решението са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
При липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение – предмет на касационната жалба. С оглед изхода на спора разноски на касатора за настоящото производство не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.02.2009г. по в. гр. д. № 382/2008г. на Окръжен съд Монтана, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.