4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
София, 01.06..2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3162/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. О. Б., [населено място] против решение № 1064 от 25.05.2015 г. по гр.д. №1159/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- адв. В. К. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Поставил е въпросите „ 1/Може ли поръчващият да иска от изпълнителя да заплати разходите необходими за поправката на недостатъците на извършената работа”.и 2/ „Длъжен ли е възложителят на работата да уведоми изпълнителя за констатираните скрити дефекти след приемането на работата, ако изпълнителят е знаел за тези дефекти.” По първият въпрос, касаторът е изложил кратки оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е поддържал, че претенцията му не е за намаляване на възнаграждението, а за обезщетение за неточно, некачествено и непълно изпълнение на СМР. Страната е разгледала правната възможност по чл.265, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, чийто текст е интерпретиран и е направила извод, че „това наше разбиране е в съзвучие с установената по въпроса трайна и неизменна практика на ВКС” . цитирани са две решения на същият съд, обобщени като практика застъпваща разбирането, че при недостатъци на изпълнената работа, поръчващият може да иска изпълнителя да му заплати разходите, необходими за поправката. Страната е развила разбирането си, че може да търси обезщетение за отстраняването на скрити недостатъци, като за първи път в съдебното производство е посочила, че изброените недостатъци на строителството били скрити, а той не следвало да уведомява строителя, тъй като същият е знаел, според него за това. Поддържал е още, че в подкрепа на тази своя защитна теза имало съдебни актове – изброени такива на ВКС, обобщени като практика, съдържаща мотиви относно това, че след като строителя сам е осъществил строителството недостатъците са му били известни.Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респ. процесуалноправен въпрос дефинитивно следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. С оглед така установената със задължителна практика дефинитивност на основанието, се налага извод, че първият поставен въпрос е хипотетичен, общ, а прекият му отговор се намира в ясния регламент на 265, ал.1 ЗЗД. Страната не е обосновала и връзката на така зададения общ въпрос с решаващите изводи на състава, който е приел, че след като изпълнителя е изпълнил възложената с процесния договор работа, за която по съдебен ред му е било присъдено уговореното възнаграждение, то настоящата претенция за заплащане обезщетение на отстранени впоследствие, след приемането на работата недостатъци е неоснователно.Прието е още, че следва да се зачете обвързващата сила на мотивите по разрешения спор, с който е било установено именно надлежното приемане на работата без възражения. Извън това, съставът е посочил, че и искът е недоказан поради обстоятелството, че ищецът не е ангажирал, въпреки указанията на първостепенния съд доказателства относно действително извършените разходи – като дейности, които е заплатил на друг изпълнител, като и част от претендираните недостатъци не са били възлагани с договора на ответника, други са неустановени и това е изведено и от изслушаната експертиза. Т.е. при тези конкретни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат, поставения въпрос не установява общото основание за допускане на касационно обжалване. Доколкото и приложените решения нямат относимост към конкретния случай, още повече, че те са сочени в подкрепа на защитната теза на касатора, а не с оглед противоречие при разрешаване на поставения въпрос, не се обосновава и допълнителен критерий. Освен това посоченото от страната основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изисква решенията да съставляват задължителна за съдилищата практика на ВКС, респ. ВС, а приложените две, на които се е позовал касатора са постановени по реда на чл.218а,ал.1 ГПК / отм./ т.е. относими са към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и с оглед това основание, същите следва да бъдат фактически идентични с разглеждания спор, което не е налице.
Вторият поставен въпрос също не обосновава наличие на общо основание, тъй като съдържа в себе си твърдения направени за първи път пред настоящата инстанция. Касаторът в хода на производството не е поддържал, че сочените от него недостатъци са скрити, а тъкмо обратното. Посочил е в исковата молба, че е констатирал нередности в хода на цялото строителство, като общо е заявил, че множеството недостатъци са довели до непълно, некачествено и неточно изпълнение, без да е конкретизирал тези три различни по своята правна природа видове на неизпълнение на договорно поети задължения. Изброил е дейности, които и експерта не е приел като скрити недостатъци – т.е. такива които не могат да бъдат констатирани при приемане на работата. Ищецът не е доказвал, а и не е твърдял, че тези недостатъци са се проявили след приемане на работата и поради това, че същите не са били видими към този момент се е наложило възложителя сам да отстрани. И приложената практика, макар и относима като съдебен акт към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е ирелевантна, тъй като с цитираното решение се дава отговор на въпроса- „ дали представеният като доказателство протокол за държавна приемателна комисия за установяване на ползване на строеж Ж1/288,[жк]чл.304, вх „Г”, установява знание от страна на изпълнителя за скритите недостатъци на изградения апартамент„. Такъв въпрос нито е поставян в съдебното производство, нито е разглеждан от съда, нито решението съдържа мотиви относими към настоящият спор.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, установени с представения договор за правна защита и съдействие и конкретизирани с приложения списък по чл.80 ГПК в размер на 2500лв..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1064 от 25.05.2015 г. по гр.д. №1159/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. О. Б. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2500лв
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: