4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 144/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
гр.София, .01.07.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 144/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат К.Б. от Х. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-136/26.10.2011 год., постановено по гр.дело № 1534/2011 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаския районен съд № ХІІІ-955/15.06.2011 год. по гр.дело № 6977/2010 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК/№ 2663/01.06.2010 год. по ч.гр.дело № 4215/2010 год. на Бургаски районен съд/ за заплащане на сумата 13 608,93 лева, представляваща частично неизплатена цена на закупени изделия от фибростъкло по договор за продажба от 03.05.2006 год. ведно със законната лихва както и мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница в размер общо на 4 322,51 лева и съответните съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, като е дал вяра на представените счетоводни документи и счетоводни записвания, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси свързани с доказателствената сила на счетоводните документи и по-конкретно: достатъчни доказателства за съществуване на вземания към едно търговско дружество ли са счетоводните записвания на редовно водено счетоводство. Навежда доводи за наличие на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, позовавайки се на приложените към жалбата решения: по т.дело № 593/2009 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; по т.дело № 546/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и по гр.дело № 433/2008 год. на ОС-Бургас.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се прави с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] иск по чл.422 ГПК и е признато за установено, че ответникът-касатор дължи сумите по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, представляващи частично неизплатена цена на закупена стока по издадени три процесни фактури, както и мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница, която претенция има акцесорен характер. Прието е с оглед данните по делото, че между страните са възникнали трайни търговски отношения във връзка със сключен договор от 03.05.2006 год. за продажба на изделия от фибростъкло. Според уговорения начин на плащане, купувачът е следвало да заплати напълно цената на доставената му стока до три месеца от датата на доставката. В двустранно подписан анекс към договора страните са постигнали съгласие съществуващият остатък от 17 033,74 лева, дължим от купувача, да бъде изплатен по сметка на продавача до 25.04.2007 год. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, решаващият съд е приел, че процесните три броя фактури са надлежно осчетоводени от ответника, включени са в дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС ползуван е данъчен кредит върху фактурираната цена, като има извършени и частични плащания по тях. При тези данни е направен решаващият извод, че купувачът дължи неизплатения остатък от цената на стоките по издадените фактури. Прието е за недоказано твърдението на ответника, че е изплатил задължението си по фактура № 61/27.03.2008 год., тъй като лицето Н.Е. подписал издадения на 27.03.2008 год. РКО за сумата 6 552 лева не е служител на продавача, нито е надлежно упълномощен негов представител, а и липсват данни, че посочената сума е предадена на [фирма].
При тези фактически данни настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отговорът на поставения въпрос относно доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговските книги се съдържа в разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.55 ТЗ. Те се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед останалите доказателства по конкретното дело, в който смисъл е и постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана в решенията по т.дело № 260/2010 год. на ТК-ІІ т.о.; т.дело № 264/2010 год. на ТК-І т.о.; по т.дело № 454/2008 год. на ТК-ІІ т.о.; т.дело № 593/2009 год. на ТК-ІІ т.о./което е представено от жалбоподателя/ и др., постановени по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд по настоящото дело се е съобразил с цитираната съдебна практика и след като е извършил такава преценка е достигнал до извода, че ответникът е получил стоките по процесните фактури. Суверенно право на решаващия съд е да кредитира или не дадени доказателства, сравнявайки ги с останалите доказателства по делото. Тази суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията му за погрешни крайни изводи представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка представените със жалбата решения по конкретни дела не обосновават наличието на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различния краен изход е обусловен от различните факти по всяко дело, а не от противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-136/26.10.2011 год., постановено по гр.дело № 1534/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/