2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 11.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3098 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма],, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя инж. Л. П. П., приподписана от адв. Е. М., против определение № 660 от 23 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 656/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено определение № 47768 от 13 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 7755/2017 г. по описа на Софийския градски съд за връщане на подадената частна жалба с вх. № 149439 от 8 ноември 2017 г. в частта, в която се обжалва определение № 24642 от 26 септември 2017 г., постановено по същото гражданско дело за връщане на исковата молба на частния жалбоподател по предявения срещу държавата иск за неимуществени вреди.
В частната жалба се поддържа нищожност и неправилност на определението на основанията по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че определението е неясно и от него не може да се извлече действителната воля на съда, и че е подписано от деловодител, а не от съдия. Излагат се подробни съображения по неправилността на определението. В приложение към жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че определението е очевидно неправилно, като не се формулират правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е съобразено, че с определение № 24642 от 26 септември 2017 г., постановено по гр.д. № 7755 по описа на Софийския градски съд за 2017 г., е била върната исковата молба на ищеца [фирма] в частта по предявения срещу държавата иск за неимуществени вреди. Препис от определението е връчен на ищеца на 4 октомври 2017 г., но до изтичането на едноседмичния срок от тази дата, ищецът не е подал частна жалба срещу прекратителното по същината си определение. Ето защо и подадената по-късно частна жалба с вх. № 149439 от 8 ноември 2017 г. в частта, с която се иска отмяна на цитираното по-горе определение, е счетена от съда за процесуално недопустима, като подадена след изтичането на преклузивния срок за обжалване.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател не формулира правен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяването на обжалваното определение и за който да са налице допълнителните основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение (определение). Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В конкретния случай оплакванията и твърденията на жалбоподателя, включително тези, изложени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са насочени към извеждането на конкретен правен въпрос или правно разрешение, по отношение на което настоящият състав да извърши проверката по чл. 288 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК.
Не съставлява основание за допускане на касационното обжалване и общо заявеното оплакване, че въззивното определение е постановено при очевидна неправилност. Не се обосновават хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Не се подкрепят от данните по делото и твърденията за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт. Не са налице индиции определенията или разпорежданията, предмет на инстанционна проверка, да са били неподписани от съответния съдебен състав. Не може да се приеме и че е налице неяснота на съдебния акт, доколкото е видно, че в конкретния случай се касае за върната частна жалба поради нейното просрочване, който съставлява водещият мотив при постановяването на обжалваното определение. Поради изложеното, касационното обжалване на определението не следва да бъде допускано. Необходимо е да се отбележи, че пространно заявените съображения на частния жалбоподател не касаят конкретното правно разрешение на въззивния съд, в съответствие с което е постановено и определението му, предмет на контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 660 от 23 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 656 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: