1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
[населено място], 12.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №78 /2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Д. С. от [населено място] чрез адв. Р. И. срещу определение от 25.11.2011г., постановено по ч.в.гр.дело № 743/2011г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.09.2011г. по гр.дело № 830/2011 г. Кюстендилския районен съд. Жалбоподателят иска отмяна на определението като излага оплаквания за незаконосъобразност. Позовава се на критериите за селектиране на частните касационни жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в писмен отговор излага съображения за недопустимост на жалбата на основание чл.248, ал.3 ГПК, алтернативно да не се допуска до касационно разглеждане жалбата поради неформулиране на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и не се установява противоречива съдебна практика по приложението на чл. 229 и чл.271 КЗ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С решение №434/7.06.2011г. по гр.д. № 830/2011г. Кюстендилският районен съд е отхвърлил иска на И. С. срещу [фирма] за сумата от 17 081.05лв. поради извършено плащане, отхвърлено е искането на ищеца за заплащане на направените по делото разноски и са присъдени разноски в полза на дружеството – застраховател в размер на 700 лв. С определение по чл.248, ал.1 ГПК районният съд е отхвърлил молбата на ищеца за изменение на решението в частна за разноските. С обжалваното определение Кюстендилският окръжен съд също е приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото при съпоставяне на датата на подаване на исковата молба – 24.03.2011г. и датата на извършеното плащане от застрахователя на ищеца – 29.03.2011г., т.е. преди връчване на преписа от исковата молба на 14.04.2011г. Съдът се е позовал и на разпоредбата н чл. 271, ал.3 КЗ като специална разпоредба по отношение на чл. 208 КЗ. Въззивната жалба срещу решението на съда, с което са присъдени разноски на [фирма] е отхвърлена като неоснователно с оглед на своевременното заявено искане за присъждане на разноски и представения списък на разноски.
Формулираните въпроси за тълкуването и прилагането на чл. 229 и чл.271 КЗ като изискване на евентуална основателност на иска, а не е въпрос за допустимост на иска във връзка с правилото на чл.78, ал.2 ГПК и какъв е характера на отговорността за разноски – поставен общо теоретично, не са обуславящи изхода на спора за разноски по делото, доколкото въззивният съд е приел при прилагането на чл.78, ал.2 ГПК, че извършеното от застрахователя плащане предхожда датата на получаване на исковата молба и не е дал повод за завеждане на делото, поради което предявения иск се явява неоснователен. Съдът не е обосновал изводите си за отхвърляне на искането на ищеца за присъждане на разноски с разпоредбата на чл.229 КЗ, поради което въпросът по приложението на материалния закон не само не явява обуславящ изхода на спора за разноски, но така поставен има отношение към касационните основания за неправилност по чл.281, т.3, пр. първо ГПК. По правилното приложение на материалния закон ВКС се произнася само ако се допусне касационното обжалване на въззивния съдебен акт. По така поставения въпрос не е налице и специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Определение № 595 по в.ч.гр.д. № 573/2010г. на Варненския апелативен съд разрешава правния въпрос, че предявения от застрахования обратен иск срещу застрахователя е въпрос на основателност на иска и ще бъде уважен под условие, доколкото заплати присъдените с решението суми по главния иск на А. . По конкретното дело съдът не е прекратил производството поради недопустимост на иска, а го е отхвърлил като неоснователен поради извършено от застрахователя на застрахования плащане. С решение №57 по т.дело №800/2009г. на ІІ т.о., с което частично е потвърдено решение №598 по гр.дело № 779/2009г. на САС, решение №237 по в.т.д. № 434/2009г. на ВтАС и решение №1350 по гр.дело №2198/2002г. на ВКС, ТК съдилищата са се произнесли по правото на застрахования да получи изплатеното на третото лице обезщетение от застрахователя, което право на ищеца не е отречено с постановеното от Кюстендилския окръжен съд решение. В случая спора не е за това дали застрахования има право на иск срещу застрахователя и от кога възниква това право / от момента на удовлетворяване на пострадалия/ а дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, т.е. също не е налице противоречиво разрешен правен въпрос. Според ТР №2/2011г. на ОСГТК на ВКС определенията по чл.288 ГПК не формират съдебна практика, поради което не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по цитираното от частния касатор определение №505 по т.д. № 139/2010г. на ВКС, Іт.о. Не формира съдебна практика решението от 14.04.2010г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 276/2010г. с оглед на приетото в т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че само влезлите в сила съдебни решения формират съдебна практика. В случая върху цитираното решение няма отбелязване да е влязло в сила.
Не е налице противоречие с решение №119 по гр.дело № 104/56г. на ОСГК на ВС. Задължението за заплащане на разноски е задължение за възмездяване на вредите, повнесени от съответната страна по вина на противната страна и по този въпрос спор в теорията и съдебната практика няма. Вината на ответника за отговорността за разноски е преценявана в конкретния случай с оглед на съпоставката на конкретните данни за предявяване на иска и изплащане на исковата сума, която преценка е по фактите по делото и правилността й не може да бъде проверявана в производството по селектиране на частните касационни жалби към които предпоставки препраща разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което определението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответникът не представя доказателства за направени пред тази инстанция разноски, затова не се присъждат, въпреки направеното искане по чл.81 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 25.11.2011г., постановено по ч.гр.дело №743/2011г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: