O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 14.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3309 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2403/12.05.2016 год. на Е. А. Ш. от [населено място] , [община] заявена чрез процесуалния му представител адв. С. И.- АК Шумен срещу въззивно Решение Nо 74 от 04.04.2016 година постановено по В.гр.д Nо 95/2016 година на ОС- Шумен.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение No 19 от 11.01. 2016 год. по гр.д. 497/2015 год. на РС- Шумен ,в частта с която са отхвърлени обективно и субективно заявените искове на М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. срещу Е. А. Ш. с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване право на собствеността на недвижим имот- едноетажна масивна жилищна сграда в [населено място] , [община], състояща се от 3 стаи, кухня ,салон баня , избени помещение с пристроени лятна кухня и сайвант , находящи се в УПИ I-70 кв.11 [населено място], както и в частта , с която предявеният от Е. А. Ш. иск насрещен по чл. 108 ЗС е уважен като М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. са осъдени да предадат владението на описания недвижим имот и е постановил ново решение , с което по иска на М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. срещу Е. А. Ш. с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК е уважен като е прието за установено , че ищците са собственици на спорния недвижим имот- едноетажна масивна жилищна сграда в [населено място] , [община], състояща се от 3 стаи, кухня ,салон баня , избени помещение с пристроени лятна кухня и сайвант , находящи се в УПИ I-70 кв.11 [населено място], а искът на Е. А. Ш. иск , заявен като насрещен по чл. 108 ЗС срещу М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю., за признаване правото на собственост и предаване на владението на спорния / описан по горе / недвижим имот е отхвърлен като неоснователен.
За да приеме , че собственици на процесния недвижим имот , на основание придобивна давност за времето от 1989 година и непрекъснато необезпокояване владение, са М. Ш. Ю. и Г. Х. Ю. , решаващият- въззивен съд е приел, че процесният недвижим имот- едноетажна масивна жилищна сграда в [населено място] , [община], състояща се от 3 стаи, кухня ,салон баня , избени помещение с пристроени лятна кухня и сайвант , находящи се в УПИ I-70 кв.11 [населено място]/ без подобренията и насацденията/ е придобит като суперфициарна собственост въз основа на отстъпено през 1980 година право на строеж върху държавна земя на родителите на ответника Е. Ш.- А. Ш. Ю. и Х. А. Ш. , като по силата на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 1989 година е предадено владението на същия и не е прекъсвано за период по кратък от десет години с нито със снабдяването на А. Ш. Ю. и Х. А. Ш. с констативен нотариален акт 19/2013 година за собственост, нито с предявяване на насрещния иск по чл. 108 ЗС от техния частен правоприемник – Е. Ш..
С касационната жалба се поддържа , че на обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 и т.2 ГПК с довод, че материално-правният въпрос съставлява ли предварителния договор годно правно основание да направи купувача собственик е разрешен от окръжния съд в противоречие с Решение Nо 1549 от 10.01.2007 год. по гр.д. Nо 2285/2005 год. на ВКС- VI г.о. и може ли да се приеме , а по въпроса полученото владение на основание предварителен договор е ли владение на бъдещия купувач за себе си при липса на доказания обективни действия за промяна на анимуса на упражнената фактическа власт, въззивният съд се е произнесъл в смисъл противоречащ на Решение Nо 97 от 31.05.2006 год. по гр.д. Nо 805/2005 год. на ВКС- I г.о. и Решение Nо 1181 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5470/ 2007 год. на ВКС- VI г.о.
Искането да се опусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпроса при липса на доказания действия от страна на владелеца , че владее за себе си и то по начин , с който да достигнат до собственика , могат ли да настъпят последиците на чл. 79 ал.1 ЗС ? произнесен в смисъл , обратен на този по Решение Nо 381 от 25.10.2010 год. по гр.д. Nо 37/2010 год. на ВКС- II г.о.
В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. на спазване на срока по чл. 283 ГПК и данните за характера на заявените искове.
След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК в контекста на посоченото основание на т.1 на същия текст за допускане на касационно обжалване и данните по делото, настоящия състав намира , че касационното обжалване не може да се допусне.
Поставените въпроси , касаещи възможността един предварителния договор да бъде приет като годно правно основание да направи купувача собственик, което би било от значение при преценка дали владението е добросъвестно или не , не може да се приеме , че е обуславящ правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК от гл.т. на дадените разяснения по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Няма спор , че фактическата власт за времето от 1989 година до 2013 година е упражнявана от М. Ю. и съпругата му Г. Ю. , като спорът , с оглед на релевираните възражения , е концентриран в това дали намерението на купувачите по предварителния договор е да владеят за себе си или за другиго и какви са последиците на доказаните факти. Така поставеният въпрос предполага да няма спор относно факта на владение / с неговите два елемента/, която противоречи на релевираните доводи в насока , че ищците не са били владелци а държатели на имота . След като няма точно формулиран правен въпрос , относим към спора по делото –правен и фактически, то и исканата слекция не може да бъде извършена в насока на противоречие с цитираните съдебни решения.
Въпросът при липса на доказания действия от страна на владелеца, че владее за себе си и то по начин, с който да достигнат до собственика , могат ли да настъпят последиците на чл. 79 ал.1 ЗС ? не е правен , тъй като основно предполага безспорно доказани факти, че презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. От релевираните по касационната жалба доводи е видно , че именно целият спор по делото е относно наличието на конкретни факти и тяхното подвеждане под нормата на чл. 79 ал.1 ЗС , за това дали приетите от съда за безспорно устан9овени факти не се опровергава от други, неанализи4рани такива , което навежда на извода , че въпросът по естеството си не иска принципен отговор/ а такъв е даден със задължителна практика на ВКС/, а касае оплакване за допуснати процесуални нарушение по преценка на доказателствата по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, ВКС- състав на ВКС , второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2403/12.05.2016 год. на Е. А. Ш. от [населено място] , [община], област Шумен заявена чрез процесуалния му представител адв. С. И.- АК Шумен срещу въззивно Решение Nо 74 от 04 .04. 2016 год. постановено по В.гр.д Nо 95/2016 година на ОС- Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: