О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 475
София , 15.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание четиринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 434 /2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] , представлявано от управителя Л. И. Й., което е имало качеството трето лице помагач е подало касационна жалба срещу решение № 399 от 25.08.2010 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 286 от 2010 г. В касационната жалба се инвокират оплаквания за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск и при условията на евентуалност се навеждат доводи за неправилност и необоснованост , представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
С изложението по чл.280, ал.1 ГПК [фирма] , което е инкорпорирано в жалбата, касатора поставя следните въпроси: трябва ли да е налице някакъв определен срок , в който търговецът да съществува в правния мир , т.е. да е вписан в Търговския регистър за да се счита, че е нормално да сключи търговска сделка ; възможно ли е в СИО да бъде включен имот, придобит на името на ЕТ , който е в брак при положение ,че от характеристиката на имота е ясно, че се касае за търговски обект; какви са правните последици при уважаване на иск по чл.22, ал.2 СК/отм./ при положение, че разпоредителната сделка е апорт и апортираният имот представлява 100% от капитала на акционерното дружество още при учредяването му и това акционерното дружество вече е участвало в търговския оборот 17 години; тече ли придобивна давност по сделка атакувана по реда на чл.22, ал.5 СК/отм./ ; може ли вписването в Търговския регистър и публикуването в Държавен вестник да не се зачете за узнаване, а като доказателство за това обстоятелство да се ползват свидетелските показания и то на близък роднина; при наличието на открито производство по ликвидация / принудителна/ на АД не следва ли исковите претенции да се отправят до регистърния съд; Представя съдебни решения.
Касационна жалба срещу решението е подадена и от [фирма]- в ликвидация. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилността на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон- чл.281, т.3 ГПК. Позовава се и на нищожност на въззивното решение защото е неразбираемо и неговият смисъл не може да се извлече и чрез тълкуване. Инвокира и на недопустимост като произнасяне по непредявен иск.
Допълнително е представено изложение , в което се прави искане за допускане на касационна проверка на решението. В обстоятелствената част обаче отново се навеждат основания за неправилност на решението . При анализа му обаче могат да се извлекат няколко въпроса , а именно : налице ли е конкуренция на права с оглед презумпцията по чл.19, ал.2 СК/отм./ за съвместен принос при придобиването на имоти през време на брака; и по въпроса дали включеният в предприятието на ЕТ имот е придобит от търговска дейност; тече ли давност по отношение на търговско дружество ако физическо лице осъществява владелчески действия с цел придобиване на собственост и зачита ли се оповестителното действие на регистрацията в Търговския регистър на търговско дружество и направеният в него апорт и публикуването на регистрацията в Държавен вестник. Представят се съдебни решения.
Ответницата Т. Д. С. е депозирала отговор, в който развива тезата за недопустимост на касационната проверка на решението.
Ответника Х. Г. С. не е депозирал отговор.
Касационните жалби са допустими предвид обжалваемият интерес който е над 1 000 лв. съгласно чл.280, ал.2 ГПК/отм./ .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставените в двете касационни жалби въпроси.
Въззивното решение е постановено след отменително решение № 17 от 4.03.2010 г. по гр.д. № 2256 от 2008 г. на ВКС, Второ отделение, с което са дадени указания по приложението на закона.
Софийския окръжен съд е уважил предявеният от Т. Д. С. осъдителен иск по чл.108 ЗС срещу [фирма] в ликвидация за недвижим имот, представляващ стопански двор, включващ два парцела : парцел ІІ с площ от 4890 кв.м. и парцел ІІІ с площ от 1340 кв. , разположени в землището на с. “М.” заедно с намиращите се върху тях сгради: обор със застроена площ от 605 кв.м., дърводелска работилница с площ от 579 кв.м.и склад за торове с площ от 360 кв.м. Този имот е бил придобит през време на брака на ищцата Т. С. с ответника Х. Г. С., който е сключен през 1956 г. Покупката е станала от Ликвидационния съвет на Д.”Искър” чрез търг, проведен на 25.11. 1993 г. ,двадесет дена след като се е регистрирал като едноличен търговец. На 7.12.1993 г. този имот е бил апортиран в [фирма] . Ищцата твърди, че имота е семейна имуществена общност , тъй като е придобит със семейни средства, апортиран е без нейно знание и съгласие в капитала на търговското дружество и тя е узнала за това един месец преди предявяването на иска. Счита сделката е извършена в нарушение на чл.22, ал.2 СК . С решението си СОС е признал правото на собственост на ищцата по отношение на търговското дружество върху заявеният имот и е оставил в сила решение от 1.02.2006 г. по гр.д. № 180 от 2005 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС и прекратено производството поради недопустимост срещу Х. Г. С..
Настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените и в двете касационни жалби въпроси.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като по изразеното в решението становище са налице противоречиви решения.
Касаторите дължат държавна такса в размер на 87.10 лв. ,всеки един от тях които да се преведат по сметка на ВКС и да се представи квитанцията.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 399 от 25.08.2010 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 286 от 2010 г. касационните жалби на ата жалба на [фирма] и от [фирма]- в ликвидация при условията на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] и от [фирма]- в ликвидация че дължат държавна такса в размер на 87.10 лв. всеки един от тях , които да се преведат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да се представи квитанцията в същия срок.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на квитанцията за държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: