О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 15.06. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 07.06 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 1073 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т., и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от „Р. транс-Е., [населено място], чрез адвокат М. К., с вх.№ 3654 от 09.05.2011 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо на 05.05.2011 г., срещу решение №476 от 18.03.2011 г. по т.д.№392/2010 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на първоинстнационното осъдително решение, по реда на чл.258 и сл.ГПК са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място], общ. Х. при условие на обективнно съединяване иск с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 38 675 лв., представляваща неизплатена цена по сключения между страните на 01.03.2007 г. договор за покупко-продажба на употребяван камион-бетонобъркачка, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8 024.79 лв., обезщетение за забава. За да уважи исковете, Благоевградският окръжен съд е приел, че ответникът не е доказал плащането на продажната цена, защото разходният касов ордер, съдържащ продажната цена от 58 675 лв., е съставен и издаден от него, а документът , удостоверяващ плащането, е върнат доброволно от ответника на ищеца. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд след обсъждане на представените по делото доказателства, а именно: Договор за покупко- продажба от 01.03.2007 г., с уговорена продажна цена и начин на плащане, издаденият от ответника [фирма] РКО№19/01.03.2007 г. за същите суми, с прикрепен към него финансов бон за маркиране на обороти от същата дата 01.03.2007 г., издаден от ищеца- продавач и върнат му доброволно от ответника, е стигнал до извода, че с тях се доказва плащането на цената на камиона от ответника-купувач.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено на основание нормативен акт, отменен преди сключване на процесния договор -Наредба №4 от 16.02. 1999 г., за регистриране и отчитане на продажби на търговски обекти, която е била отменена с ДВ, бр.106/27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. Навежда доводи, че ответникът не притежава фискален бон, с характер на разписка за плащане, поради което неправилно въззивният съд е приел, че е доказал плащането на стоката. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните правни въпроси: „Представлява ли фискалният бон от електронен касов апарат с фискална памет ценна книга с характер на разписка и простото издаване на такъв бон доказва ли плащането или за доказване на плащането той трябва да се притежава от купувача”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, включително и за иска с правно основание чл.86, ал.1 ГПК, поради неговата акцесорност/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], общ. Х. не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените правни въпроси не са обусловили правните изводи на съда, поради което не представляват общото основание за достъп до касация. Изводът на Софийския апелативен съд за извършено плащане от страна на ответника, не е направен само въз основа на фискалния бон, издаден от продавача на 01.03.2007 и върнат му доброволно от купувача, а въз основа на целия събран по делото доказателствен материал. Обсъдени са и вписванията на двустранно подписаната фактура в дневник продажби при ищеца и в дневник покупки при ответника, осчетоводяването от ищеца на внесения от ответника ДДС, както и установените между страните търговски отношения по повод друга продажба на МПС. Преповтаряните от касатора в изложението му по чл.284, ал.3 ГПК доводи за допуснати нарушения на закона не представляват същевременно и основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са налице и подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Направените от Софийския апелативен съд правни изводи не са в противоречие с приложените Решение №12 от 12.04.2010 г. по т.д.№142/2009 г. на ВКС, І Т.О. и решение №81 от 31.05.2010 г. по т.д.№675/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О. С тях е призната доказателствена стойност на издадения заедно с фактурата фискален бон, намиращ се във владение на купувача. В случая фискалният бон е бил в притежание на ответника, а причината за доброволното му предаване на ищеца е обоснована от съда с нуждата от корекция, поради допуснатата грешка при счетоводните записвания.
Подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано с предпоставките за това, съдържащи се в т.4 на ТР1-2010-ОСГКТК, а именно произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №476 от 18.03.2011 г. по т.д.№392/2010 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: