3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 475
С., 16.04. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1438/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез адвокат С. М. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 27.09.2012г. по гр. дело № 2026/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.12.2011 г. по гр. дело № 60861/2010 г. на Софийски районен съд за отхвърляне иска на жалбоподателя за признаване за установено по реда на чл. 415 ГПК, че К. Г. П. дължи сумата 10 000 лв. обезщетение за работа на конкурентна дейност след прекратяване на трудов договор № 10/11.06.2006г., ведно със законна лихва от 02.07.2010 г. до изплащане на вземането.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос за характера на декларация към трудов договор, с който работникът поема задължение да заплати определена неустойка при неизпълнение на конкретно поето задължение – да не извършва дейност конкурентна на дейността на дружеството до дванадесет месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, както и въпроса действително ли е така поетото едностранно задължение. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК в трите хипотези по т. 1 до т. 3 ГПК, като излага подробни съображения в подкрепа на виждането, че едностранното изявление от страна на работника, поето с декларация, да не извършва дейност във фирма конкурентна на досегашния му работодател е действителна и поражда поетите с нея задължения.
Ответникът К. Г. П. чрез адвокат И. Е.-М. Софийска адвокатска колегия оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че по поставения правен въпрос е създадена задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по реда на чл. 291 ГПК, за което представя решение по гр. дело № 1228/2009г. на ВКС, трето г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 415 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С решения на Върховния касационен съд постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр. дело № 1945/2009г., четвърто г. о.; гр. дело № 139/2010 г., четвърто г. о. и представеното от ответника по касационната жалба решение по гр. дело № 1228/2009г. ВКС, трето г. о., по поставения правен въпрос е уеднаквена съдебната практика, според която се приема, че клаузата предвиждаща забрана за работника или служителя за работа в конкурентна фирма за определен срок след прекратяване на трудовия договор е нищожна, като противоречаща на нормата на чл. 48, ал. 3 Конституцията РБ, гарантираща свобода на избор на професия и място на работа на всеки гражданин и на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 КТ, според която отказът от право на трудови права е недействителен.
Решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска не влизат в противоречие с посочената съдебна практика.
Прието е с обжалваното решение, че подписаната от ответника декларация представлява едностранно изявление, което съгласно чл. 44 ЗЗД може да породи права и задължения по едно двустранно частноправно отношение само в предвидените от закона случаи, какъвто не е процесния случай. Посочено е, че законодателството не предвижда възможност задълженията поети от ответника с декларацията от 09.10.2006 г. да възникват като последица от едностранно изявление на лице, тъй като волеизявлението в посочената декларация е нищожно, като противоречащо на чл. 48, ал. 1 и ал. 3 Конституцията на БР и на чл. 1, ал. 3 КТ. Прието е, че поетото задължение пряко ограничава, под заплаха от имуществена санкция, регламентираното право на всеки гражданин да избира свободно своята професия и място на работа, съобразно образованието и квалификацията си. То създава пречки за предлагащия по-добри условия на труд, или по-високо заплащане работодател да привлича по-високо квалифицирани кадри, което противоречи на принципите за защита и разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страната в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.09.2012г. по гр. дело № 2026/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на К. Г. П. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ