5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 475
Гр.София, 17.07. 2013 г
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова ч.гр.дело № 2258 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 предл.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Г. Г. от [населено място], чрез пълномощника му адв.З. М. срещу определение № 278 от 17.1.2013 г, постановено по гр.дело № 1565/12 г на Окръжен съд-Бургас, с което е върната подадената частна касационна жалба като процесуално недопустима.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно, а подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като съдът е разрешил материалноправен спор между страните, а именно заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот за минало време- от предявяване на искането за допускане на привременни мерки, а не от влизане в сила на определението по чл.344 ал.2 от ГПК.Моли съда да отмени атакуваното определение и да даде ход на частната жалба.
Ответницата по частната жалба С. П. П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила.
От данните по делото се установява следното :
С решение № 13-745 от 6.6.2012 г, постановено по гр.дело № 3969/2008 г, Бургаски районен съд, 13 гр.състав е допуснал да се извърши съдебна делба между Т. Г. Г. и С. П. П. на описаните в исковата молба недвижими имоти : апартамент и магазин в [населено място], при равни квоти.На основание чл.344 от ГПК първоинстанционният съд е осъдил Т. Г. да заплаща на С. П. обезщетение за ползване на процесния магазин в размер на 530 лв месечно, считано от датата на предявяване на искането-13.10.2008 г до окончателното извършване на делбата, а съделителката С. П. е осъдена да заплаща на Т. Г. обезщетение за ползване на процесния апартамент в размер на 250 лв месечно, считано от датата на прадевяване на претенцията -24.10.2011 г до окончателното извършване на делбата.
С определение № 2737 от 31.10.2012 г, по гр.дело № 1565/12 г, постановено по частна въззивна жалба, подадена от Т. Г. Бургаски окръжен съд е потвърдил решение № 745/6.6.12 г по гр.дело № 3969/2008 г в частта, с която Г. и осъден да заплаща на П. на основание чл.344 ал.2 от ГПК сумата 530 лв, считано от 13.10.2008 г до окончателното извършване на делбата.
С обжалваното определение № 278 от 17.1.13 г по гр.дело № 1565/12 г на Окръжен съд-Бургас е върната като процесуално недопустима, подадената от Т. Г. жалба срещу определението по чл.344 ал.2 от ГПК като недопустима, тъй като това определение подлежи на двуинстанционен контрол.
Настоящият съдебен състав е сезиран с частна жалба срещу определението за връщане на подадената от Т. Г. частна касационна жалба.В същата се подържа, че с въззивното определение, с което е потвърдено това на Бургаски районен съд, постановено по реда на чл.344 ал.2 от ГПК съдът се е произнесъл не само по привременните мерки за ползване на допуснатите до делба имоти, но и относно обезщетение за ползване, дължимо за минало време-от депозиране на искането по чл.344 ал.2 от ГПК, което е процесуално недопустимо, тъй като разрешава материално правен спор по същество, който може да бъде предмет на претенция по сметки във втората фаза на делбеното производство, а не следва да бъде разглеждан в първата му фаза.
Действително определението по чл. 344 ал.2 ГПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото. То има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършването й. Това определение не разрешава със сила на пресъдено нещо спор за субективно право, затова не подлежи на касационно обжалване по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Касае се до акт от категорията определения визирани в чл.274 ал.1 т.2 ГПК и като такъв подлежи на двуинстанционно разглеждане.В настоящия случай въпросът относно присъденото в полза на С. П. обезщетение за ползване, считано от влизане в сила на определението по чл.344 ал.2 от ГПК до окончателното извършване на делбата е бил разгледан в две инстанции – районен и окръжен съд, поради което обжалваното определение, не попада в категорията определения, подлежащи на касационен контрол.В този смисъл е и ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС – т.6,която изрично предвижда,че привременните мерки по чл.344 ал.2 ГПК аналогичен на чл.282 ал.2 ГПК/отм./подлежат на двуинстанционно разглеждане,поради което процесуалния ред за контрол е изчерпан.
Определението по чл.344 ал.2 от ГПК обаче предпоставя постановена от съда привременна мярка, считано от влизане в сила на решението, с което се допуска делбата до извършването й, което в тази част има характера на определение.Тази мярка няма правната природа на обезщетение за лишаване от ползуването на вещите за предходен период от време.Началният момент на плащането е определен в закона-чл.344 ал.2 от ГПК, считано от влизане на определението в сила.Следователно обезщетението като привременна не може да бъде присъдено от момента на предявяване на искането.Сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота следователно винаги и само занапред, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде разгледана за период предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ постановяването на решението по допускане на делбата, само по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното производство.
Следователно обжалваното определение, с което е върната касационната жалба против определение № 2737/31.10.12 г в частта, с която съдът се е произнесъл по искането на С. П. по чл.344 ал.2 от ГПК, считано от влизане в сила на това определение до влизане в сила на решението за извършване на делбата следва да бъде потвърдено.Касае се за производство което е двуинстанционно и съдебния контрол по отношение на него е изчерпан.
В частта, с която въззивния съд е потвърдил определението на първоинстанционния като обезщетението присъдено на ищцата е постановено от 13.10.2008 г до влизане в сила на определението по чл.344 ал.2 от ГПК разрешава материално правен спор по същество, поради което е от категорията на обжалваемите на три инстанции съдебни производства, а подадената в тази част частна касационна жалба следва да бъде администрирана.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд състав на Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 278 от 17.1.2013 г, постановено по гр.дело № 1565/12 г на Окръжен съд-Бургас, с което е върната подадената от Т. Г. Г. частна касационна жалба срещу определение от 31.10.12 г на Бургаски окръжен съд по гр.дело № 3969/08 г, с което е потвърдено определение на Бургаски районен съд, постановено по реда на чл.344 ал.2 от ГПК като е присъдено обезщетение за времето за времето от 13.10.2008 г до влизане в сила на това определение и
ВРЪЩА делото на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба срещу определението в тази част като процесуално допустима.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 278 от 17.1.2013 г постановено по гр.дело № 1565/12 г на Окръжен съд-Бургас в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.