О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр.София, 02.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N261 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.10.2013г.. по гр.д.№ 637/2013г., с което на ОС Кюстендил е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ и е отхвърлил иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Жалбоподателят – ОП ”У”-К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът Л. Р. Г., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение на РС – Кюстендил от 09.08.2013г., по гр.д. № 1063/2013г. частично, е отхвърлил предявения от Л. Г. иск за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „маркировач-ресторант” в ОП „У”, [населено място]. Като е потвърдил решението в останалата му чест е уважил иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като е отменил уволнението, извършено със заповед № 2/15.04.2013г., издадена от директора на ОП „У” [населено място], с която й е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, както и иска с правно основание чл.344, ал., т.3 КТ като й е присъдил обезщетение по чл.225 КТ в размер на 1411,43 лв. в размер на брутното трудово възнаграждение за периода 15.04.2013г. до 05.08.2013г,
Съдът е приел, че не е доказано да са извършени нарушенията, за които е извършено уволнението на основание чл.190, ал.1, т.4, 5 и 7 КТ-неизпълнение на дадените задължителни нареждания от работодателя, неспазване инструкции за съхранение имущество на работодателя, което управлява и злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име и престижа на предприятието. Прието е, че работодателят не доказва по несъмнен за съда начин, че именно ответницата по жалба е взела процесната сума, доколкото и трима служители са имали достъп до касата и парите в нея по принцип и конкретно на датата, за която се сочи, че е установена липсата на пари. Установено е, че по посоченото като друго дисциплинарно нарушение в заповедта – на 31.03.2013г. за нереализиран контрол от страна на ответницата. по отношение на срока на годност на предлаганите в обекта стоки, в заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание липсва описание на предлаганите в обекта стоки, които са били с изтекъл срок на годност. При тези данни съдът е достигнал до извод за нарушение на задължението на работодателя па чл. 195, ал.1 КТ, доколкото се лишава служителя от възможност да узнае какво точно е извършил, с какви действия и съответно да организира защитата си срещу наложеното му дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”. Прието е също така, че посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” нарушения, дори да бяха доказани пълно и главно от страна на работодателя, не биха обосновали изискуемото от закона съответствие между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение. Още повече, че въз основа на договора за бригадна отговорност, сумата е възстановена от служителите в ОП „Ученическо хранене”.
При тези данни въззивният съд е счел за основателен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ . Собразно мотивите на Тлкувателно решение № 2/2012г. на ОСГК, постановено по тълкувателно дело № 2/2012г. при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно – докато трае съдебният процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, съдът е счел, че искът за възстановяване на работа е неоснователен и го е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят- работодател, чрез процесуалния си представител, без да сочи кои са правните въпроси от значение за спора, се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като представя решения на състави на ВКС даващи тълкуване на разпоредбата на чл.195 КТ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в конкретния случай не е налице общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпросот значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане навъззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.10.2013г.. по гр.д.№ 637/2013г. на` ОС Кюстендил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: