1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр. София, 21.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3267 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищеца [фирма], [населено място], А. чрез процесуален представител адв. М. Ш. и на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Д. срещу решение № 156 от 25.03.2013г. по т. дело № 538/2012г. на Апелативен съд П., втори търговски състав.
Касаторът – ищец обжалва въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 015 евро до предявения размер 20 030 евро – обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за изработка, сключен между страните на 06.08.2009г., като неоснователен и недоказан. Прави оплакване за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Допустимо ли е тогава, когато ищецът в обстоятелствената част на исковата и допълнителна молби навежда доводи и аргументи, които дават основание да се приеме, че е предявен иск за заплащане на разходите, необходими за поправка на изработеното, когато съдът е приел в доклада си това правно основание на иска и това е бил предмета на спора, второинстанционният съд едва в решението си да променя правното основание?”
2. „Допустимо ли е съдът да вменява задължения, респективно отговорности, на възложителя по договор за изработка и по аналогия да прилага общите правила относно неизпълнението, и в частност да предполага, че възложителят е задължен да изготви проект, който включва конструкторска документация с чертежи и специфики?”
3. „Следва ли да се приеме, че след като изпълинтелят е получил поръчката, приел е същата, започнал е изпълнението й, не е поискал допълнителни параметри от поръчващия по нея, то проектът му е ясен и не налага допълнителни уточнения за поръчаното?”
4. „Следва ли да се приеме, че изпълнителят, след като изработва поръчката със свои материали, трябва да вложи качествени такива, които да издържат при обикновеното предназначение на изработеното и с нормално приложение в разумен срок?” – да, следва.
5. „Допустимо ли е изпълнителят да черпи права от собственото си бездействие, след като не е предупредил възложителя за евентуалната негодност на проекта с оглед разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД и не следва ли да понесе пълната отговорност при липсата на такова предупреждение по смисъла на чл. 260, ал. 2 ЗЗД?”
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Д. оспорва касационната жалба на ищеца и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната му част. По първия въпрос поддържа, че второинстанционният съд не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация и следва да определи правното основание въз основа на изолжените в исковата молба факти; вторият въпрос не е съществен правен въпрос, не е ясно и точно формулиран; третият, четвъртият и петият въпроси не са съществени правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за изхода на делото.
Касаторът – ответник [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в осъдителната му част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10 015 евро, с левова равностойност 19 529,25 лв., представляваща обезщетение за вреди от лошо изпълнение на договор за изработка, сключен между страните на 06.08.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2011г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното й плащане, както и сумата 5 810,22 лв. – разноски по компенсация. Прави оплакване за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на отменения ГПК и по чл. 290 от сега действащия ГПК, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Какъв е характерът и съдържанието на уведомлението по чл. 260 ЗЗД, както и значението му за отношенията между ищеца и ответника?” – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. „Кои вреди подлежат на обезщетение, когато е налице неизпълнение на договорни задължения и кои вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорните задължения?” – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 73/27.07.2010г. по т. д. № 897/2009г. на ВКС, І т. о./ и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /противоречие с решение № 61/25.04.1995г. по гр. д. № 810/1994г. на ВКС, V г. о./.
Ищецът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ш. оспорва касационната жалба на ответника и поддържа становище за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част.
Третото лице помагач [фирма], [населено място] не изразява становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводи на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По делото е установено, че с договор за изработка от 06.08.2009г. изпълнителят – ответник по иска се е задължил на свой риск да изработи 348 бр. тапицирани легла съгласно поръчката на ищеца, а последният – да заплати възнаграждение. Проектът за изпълнение на поръчаното е следвало да се изработи от поръчващия /чл. 4, ал. 1 от договора/, а материалите за изработката е трябвало да бъдат предоставени от изпълнителя, с изключение на 696 бр. колела за крака със спирачки и плат за тапициране /чл. 4, ал. 2 от договора/.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че след монтажа на леглата в австрийския хотел и в резултат на тяхната експлоатация, се появили дефекти, изразяващи се в счупване на част от корпусите. След направена от австрийския хотел – собственик пред „С.“ О. рекламация, ищецът незабавно уведомил изпълнителя [фирма] и го поканил да отстрани недостатъците, а впоследствие – да замени 100 % компрометираните и негодни за употреба по предназначението им корпуси на легла. Поради отказ на изпълнителя да замени безвъзмездно корпусите на леглата с нови, ищецът възложил на трето лице – [фирма], [населено място], да изработи корпуси за замяна на доставените корпуси в австрийския хотел. Въззивният съд е приел, че разходите, свързани с изработката на нови корпуси, транспортното навло за доставката им до хотела в А. и това за връщане на негодните корпуси в България – предмет на иска, не са разходи за поправка на вещта по смисъла на чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а представляват вреди от лошо изпълнение на сключения между страните договор за изработка.
Въз основа на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза въззивната инстанция е направила извод, че появилите се дефекти произтичат от липсата на пълна проекто-конструкторска документация, негоден конструктивен проект, неотговарящ като здравина и товароносимост за целите, за които леглото е предназначено /експлоатация в хотел/ и са резултат от неправилен избор на материали за изготвяне на носещите детайли /вместо от масивна дървесина царгите са изработени от тънки ПДЧ/, неизвършено оразмеряване, което от своя страна води до малка височина и дебелина на надлъжните носещи царги, респективно голямо подпорно разстояние, слаба конструкция, неудачни конструктивни съединения и връзки, неточно изпълнение на технологични операции и т. н. При анализа на разменената между страните кореспонденция, която предхожда сключването на договора за изработка, но е част от него, е установено, че по инициатива на възложителя са извършени допълнителни промени в първоначалната конструкция на корпуса, довели до намаляване на височината на двете носещи надлъжни царги до 15 см и изработването им от ПДЧ – основна причина за последващо счупване на корпусите в процеса на експлоатация на леглата.
Въззивният съд е анализирал клаузите на договора за изработка и е направил извод, че неблагоприятните последици от лошото изпълнение на задължението на възложителя /поръчващия/ по чл. 4, ал. 1 от договора за изработка да изготви проект на леглата /корпусите/ трябва да бъдат за сметка на възложителя съобразно общите правила относно неизпълнението. Решаващият съдебен състав е приел, че изпълнителят е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и също следва да носи отговорност за повредата на корпусите поради това, че отговорността за качеството на работата при изпълнение на поръчката е на изпълнителя, а по отношение на нея са констатирани редица нарушения. В тази насока съдебният състав е възприел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза относно допуснатите технологични нарушения от страна на изпълнителя – липса на предварителни отвори при монтажа на винтовете за дърво, което е довело до сцепване на някои царги, неспазване на съосие, довело до попадане на винтовете между средните царги и укрепващите и носещи вертикални детайли, което нарушава якостта на конструкцията, навлизане на винтовете под наклон в ПДЧ, което е довело до тяхното напукване и т. н. Установено е и недобро качество на част от материала – наличие на сраснали чепове и косослой повече от допустимото съгласно БДС 2819-88 в носещите летви от масивна борова дървесина. След обсъждане на събраните доказателства въззивният състав е направил извод, че както възложителят, така и изпълнителят имат вина при определяне на материала за изработка на царгите, а оттук – за повреждането на корпусите, поради което вредите като резултат от лошото изпълнение на договора за поръчка от 06.08.2009 год. следва да се понесат от страните по равно. Изводът е аргументиран с неточно изпълнение на договорни задължения от двете страни: 1/ възложителят не е изпълнил задължението си по чл. 258 ЗЗД и чл. 4, ал. 1 от сключения между страните договор да изготви годен проект, с оглед предназначението на поръчката, а е предложил такъв, който не отговаря на изискванията за якост и сигурност на корпуса на легло, предвид използването му в хотел; 2/ изпълнителят не е предупредил възложителя за негодността на проекта поради несъответствие между даденото задание, включително цена и очаквания от поръчителя резултат от изработеното, т. е. не е изпълнил задължението си по чл. 260, ал. 1 ЗЗД и като професионалист не е положил дължимата грижа на добрия търговец да предупреди другата страна за недостатъци в проекта; като е поел задължението да изпълни поръчката при така предоставения му проект, той е поел и риска от последващото лошо изпълнение, поради което отговорността му следва да бъде ангажирана наравно с тази на поръчителя.
Относно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от договора за изработка решаващият съдебен състав е приел, че противоречи, както на нормата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, така и на добрите нрави, в частност на принципите на справедливост и добросъвестност., поради което и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД тя е нищожна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по делото, включен е в предмета на спора, формирал е правните изводи на въззивния съд и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос, посочен от касатора – ищец не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Отговор на този въпрос е даден в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и касаторът не е посочил съдебна практика, в която относимите правни норми са тълкувани неточно, нито е обосновал необходимост от промяна в тълкуването поради промени в обществените условия или законодателството. В посоченото Тълкувателно решение е прието, че въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение, поради което когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. В хипотезата, когато не се налага даване на указания от въззивната инстанция, посочването на точната правна квалификация може да се извърши с въззивното решение. В настоящия случай, предвид обстоятелството, че необходимите указания с оглед предявения иск съобразно заявените обстоятелства и петитум са дадени от първоинстанционния съд, въззивният съд като е определил квалификацията на иска с въззивното решение не се е отклонил от практиката на ВКС.
Вторият и третият въпроси, формулирани от касатора – ищец, са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от тълкуването от съда на приложимите договорни клаузи, уреждащи задълженията на всяка от страните. Дали възложителят е задължен да изготви проект, който включва конструкторска документация с чертежи и специфики, е въпрос, чийто отговор зависи от договорните клаузи и уговорки между страните. Третият въпрос, посочен от касатора, също се отнася до конкретните факти, установени по делото, и зависи от конкретните задание и параметри.
По отношение на четвъртия правен въпрос, посочен в изложението към касационната жалба на ищеца, е формирана трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и съгласно която, когато изпълнителят изработва поръчката със свои материали, той отговаря за доброто им качество. Когато уговореният между страните материал като вид е неподходящ и не отговаря на обикновеното предназначение на изработеното, изпълнителят следва да уведоми поръчващия за необходимостта от изменение на параметрите в договора относно вида на материала, ако се касае до значителна промяна в стойността на изработката. В настоящия случай основната причина за появилите се дефекти е предоставеният от ищеца проект, който не отговаря на изискванията за якост и сигурност на корпуса на легло, предвид използването му в хотел. По отношение на материала между страните е имало разменена кореспонденция, от която се установява, че над ламелната скара е имало монтирана първоначално надлъжна летва масив, по отношение на която възложителят е заявил, че е излишна.
Петият въпрос, посочен от касатора – ищец, и първият въпрос, формулиран от касатора – ответник, се отнасят до уведомлението по чл. 260, ал. 2 ЗЗД на изпълнителя до поръчващия. По тези въпроси не се налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Преди сключване на договора и по време на неговото изпълнение страните са разменяли кореспонденция, включително за необходимостта от конструктивно изменение на корпуса за запазване на товароносимостта на конструкцията, налагащо поставяне на допълнителни планки. Като е анализирал събраните доказателства и е приел, че и двете страни имат вина за повреждането на корпусите на леглата, поради което следва да понесат отговорността за лошото изпълнение поравно, въззивният съд не се е отклонил от трайната съдебна практика.
Вторият правен въпрос, посочен от касатора – ответник, не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Преки и предвидими вреди са тези вреди, които са настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. Претърпяната загуба е реална имуществена вреда, която се изразява в намаляване на актива, имотното състояние на кредитора след неизпълнение, респективно неточно изпълнение на задължението. Пропуснатата полза представлява определяема въз основа на опита и обичаите в практиката имуществена вреда, която произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора. В настоящия случай въззивният съд като е анализирал събраните доказателства в съответствие с постоянната практика на ВКС е направил извод за частична основателност на претенцията за заплащане на разходите, свързани с изработката на нови корпуси, транспортното навло за доставката им до хотела в А. и това за връщане на негодните корпуси в България, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на лошо изпълнение на сключения между страните договор за изработка.
Различният изход на споровете по настоящото дело и представените от касатора решение № 73/27.07.2010г. по т. д. № 897/2009г. на ВКС, І т. о. и решение № 61/25.04.1995г. по гр. д. № 810/1994г. на ВКС, V г. о. се дължи на различната фактическа обстановка с оглед различните доказателства, факти и обстоятелства по всеки отделен правен спор.
Поради липса на твърдените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора разноски на страните не се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 25.03.2013г. по т. дело № 538/2012г. на Апелативен съд П., втори търговски състав.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма], [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: