2
определение по гр.д.№ 1007 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1007 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано по подадена от С. М. М., С. С. М. и Р. М. М. касационна жалба срещу решение № 5881 от 22.11.2017 г. по в.гр.д.№ 652 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 3293 от 02.06.2017 г. по гр.д.№ 129 от 2016 г. на Разложкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от М. М. К. срещу С. М. М., С. С. М. и Р. М. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението на следния недвижим имот: нива с площ от 0,872 дка, находяща се в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 87338, м.“Б.“, представляваща имот с идентификатор 635057 по картата на възстановената собственост на [населено място] с ЕКАТТЕ 87338 при граници: имот № 635050, собственост на наследниците на Г. И. Кадурин Големия, имот № 635058, представляващ пасище, мера, собственост на [община], имот № 636004- пр.ел.енергия на [фирма], имот № 635055, собственост на наследниците на С. И. П. и имот № 635056 на [община].
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена от тях практика на ВКС /решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, ГК,I г.о., решение № 555 от 22.10.2009 г. по гр.д.№ 104 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 511 от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 1080 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следния посочен от касаторите и доуточнен от ВКС въпрос: Приключила ли е процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделска земя с издаването на решение на поземлена комисия, постановено след влизане в сила на изменението на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, публ.в ДВ, бр.45 от 16.05.1995 г. и на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, публ.в ДВ бр.48 от 26.05.1995 г., ако към решението на ПК не е издадена скица ?
Освен това касаторите считат, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил разпоредба на закона в нейна редакция, която не е била приложима към конкретния случай: разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ след изменението й с ДВ бр.68 от 1999 г., а не действащата към датата на постановяване на решението на ПК от 18.10.1995 г. разпоредба- чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, в редакция след изменението с ДВ бр.48 от 1995 г.
В писмен отговор от 23.01.2018 г. ответникът по касационната жалба М. М. К. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от М. М. К. срещу С. М. М., С. С. М. и Р. М. М. иск за собственост на процесната нива, въззивният съд е приел, че М. К. е собственик на тази нива на основание влязло в сила и породило конститутивно действие решение на ПК- [населено място] № 1034 от 18.10.1995 г. Приел е за неоснователно възражението на ответниците по иска, че административната процедура по възстановяването на собствеността на ищеца върху тази нива не е приключила, тъй като към решението на ПК не е издадена скица, защото е счел, че изискването за идентифициране на възстановените с решения на ПК земеделски земи чрез скица е въведено много след издаването на решението на ПК от 18.10.1995 г., с което ищецът се легитимира като собственик- с изменение на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.68 от 1999 г.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос, тъй като в противоречие с практиката на ВКС /включително и посочената от касаторите- решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, ГК,I г.о., решение № 555 от 22.10.2009 г. по гр.д.№ 104 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 511 от 11.11.2010 г. по гр.д.№ 1080 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о./ въззивният съд е приел, че изискването за издаване на скица към решенията на ПК е въведено едва през 1999 г. /с изменение на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.68 от 1999 г./, а не през 1995 г. /с изменение на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр.45 от 16.05.1995 г. и на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, публ. в ДВ бр.48 от 26.05.1995 г./.
Поради това касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд следва да бъде допуснато.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5881 от 22.11.2017 г. по в.гр.д.№ 652 от 2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата им в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.