О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр. София, 24.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 441 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ответниците [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. С. А. и [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. С. С. срещу решение № 113 от 17.10.2016г. по в. т. дело № 212/2016г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 209 от 25.05.2016г. по т. дело № 152/2015г. на Окръжен съд Бургас, Първо търговско отделение и всяко от ответните дружества е осъдено да заплати на М. В., в качеството й на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, разноски в размер 750 лв., както и държавна такса 8 894,75 лв. С първоинстанционния съдебен акт е прието за установено по отношение на [фирма], [фирма] /в несъстоятелност/ и кредиторите на дружеството в несъстоятелност, че договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 115, том I, рег. № 2000, дело № 104/2013г. на Нотариус Ц. А., с рег. № 458 на НК и район на действие Районен съд Бургас, сключен между [фирма] и [фирма] /в несъстоятелност/ е недействителен на основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, както и всяко от ответните дружества е осъдено да заплати на М. В. в качеството й на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ разноски в размер 750 лв. и държавна такса 17 789,50 лв.
Касаторът [фирма], [населено място] прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основното му твърдение е, че обезпеченото с процесната договорна ипотека вземане произтича от договор за заем, който е предоставил на [фирма] /н./ като съдружник в същото за придобиване на собствеността върху сградата, предмет на ипотеката.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС:
1/ „Има ли значение за приложението на чл. 646, ал. 6, т. 3 ТЗ произхода на обезпеченото с ипотека вземане – дали същото е от договор за заем, допълнителна парична вноска, банков кредит и др.?”
2/ „Има ли значение за приложението на чл. 646, ал. 6, т. 3 ТЗ дали моментът на фактическо преминаване в патримониума на приобретателя на правото на собственост върху обекта, послужил по – късно за обезпечение, е станало преди или след получаване на заема за придобиване на същия /особено важно за случаите, при които липсва или е невъзможна едновременност на насрещните престации – напр. продажба с отложено плащане, придобиване чрез строителство и заплащане на строителната услуга след завършване на сградата в груб строеж/?”
3/ „Длъжен ли е съдът в производството по иск по чл. 646 ТЗ да зачете становището, дадено в мотивите на влязло в сила решение за откриване производство по несъстоятелност по въпроса за правното основание/правната природа на отношенията между длъжника по несъстоятелността и негови кредитори?”
4/ „Може ли въззивният съд да откаже назначаване на експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна, щом е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна?”
По отношение на въпросите по т. 1 и 2 касаторът поддържа, че отговорът ще допринесе за формиране на ясна и безпротиворечива практика по приложението на разпоредбата на чл. 646, ал. 6, т. 3 ТЗ, а отговорът на третия въпрос – за създаване на ясна и безпротиворечива практика по прилагане на чл. 297 ГПК и чл. 630, ал. 2 ТЗ /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. Според касатора посоченият в т. 4 процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Касаторът [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като поддържа становището, изразено от касатора [фирма].
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и по процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК:
1/ „Има ли значение за приложението на чл. 646, ал. 6, т. 3 ТЗ произхода на обезпеченото с ипотека вземане – дали същото е от договор за заем, допълнителна парична вноска, банков кредит и др.?”
2/ „Има ли значение за приложението на чл. 646, ал. 6, т. 3 ТЗ дали моментът на фактическо преминаване в патримониума на приобретателя на правото на собственост върху обекта, послужил по – късно за обезпечение, е станало преди или след получаване на заема за придобиване на същия /особено важно за случаите, при които липсва или е невъзможна едновременност на насрещните престации – напр. продажба с отложено плащане, придобиване чрез строителство и заплащане на строителната услуга след завършване на сградата в груб строеж/?”
3/ „Може ли въззивният съд да откаже назначаване на експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна, щом е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна?”
Касаторът поддържа, че по първите два въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на съдебна практика и допринасяне с отговора им за създаване на яснота по приложението на разпоредбата на чл. 646, ал. 6, т. 3 ТЗ. Относно третия процесуалноправен въпрос твърди, че е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът М. П. В., в качеството й на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. М. оспорва касационните жалби и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по посочените от касатора въпроси и същите не са формирали решаващата воля на съда. Поддържа становище за наличие на третата предпоставка по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ – процесната договорна ипотека е учредена за обезпечаване на необезпечено от длъжника [фирма] /н./ до този момент вземане срещу него по силата на съдебна спогодба, в която липса изявление от [фирма] за предоставяне на кредит /заем/ на ответното дружество в несъстоятелност за придобиване собствеността върху сградата, предмет на ипотеката.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е направил извод за наличие на трите предпоставки на предявения от синдика на [фирма] /н./ иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Констатирал е, че процесната договорна ипотека между ответните дружества [фирма] и [фирма] /н./ е учредена след началната дата на неплатежоспособността – 01.01.2012г. и в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Позовавайки се на сключената между ответниците съдебна спогодба, одобрена със съдебен протокол от 06.02.2013г., и на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, решаващият съдебен състав е приел липсата на връзка между вземането на [фирма] към [фирма], представляващо допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ и обезпечено с договорната ипотека, и придобиването на правото на собственост върху ипотекирания недвижим имот. Изложил е съображения, че договорната ипотека е учредена за необезпечено до тогава от длъжника [фирма] вземане срещу него.
За да направи извод, че процесната ипотека е учредена за обезпечаване на вземането по съдебната спогодба на 22.03.2013г. и няма връзка между обезпеченото с нея вземане и придобиването на правото на собственост върху ипотекарните имоти, въззивната инстанция се е аргументирала с изричното волеизявление за основанието на вземането на [фирма] от [фирма], изразено в съдебната спогодба, одобрена с официален документ – съдебния протокол от 06.02.2013г. по т. д. № 538/2012г. на БОС, отразеното в нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека и липсата на доказателства, че средствата по обезпеченото с процесната ипотека вземане са били предоставени от [фирма] на [фирма] за придобиване на имотите, предмет на ипотеката. Изложила е съображения, че този извод не се опровергава от обстоятелството, че в по-ранен момент [фирма] е предоставило заем /допълнителни парични вноски/ на [фирма], тъй като във всички точки на договора от 04.09.2009г. се говори за допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ, и поради това, че към този момент сградата, в която се намират процесните десет апартамента, е била построена в степен „груб строеж“, установено с Акт № 14 от 10.09.2008г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Предвид касационните жалби, изложенията към тях и въззивното решение, посоченият от касаторите материалноправни въпроси „Има ли значение за приложението на чл. 646, ал. 6, т. 3 ТЗ произхода на обезпеченото с ипотека вземане – дали същото е от договор за заем, допълнителна парична вноска, банков кредит и др.?” и „Има ли значение за приложението на чл. 646, ал. 6, т. 3 ТЗ дали моментът на фактическо преминаване в патримониума на приобретателя на правото на собственост върху обекта, послужил по – късно за обезпечение, е станало преди или след получаване на заема за придобиване на същия?” са от значение за решаването на конкретния спор, тъй като са включени в неговия предмет и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на тези въпроси е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на формирана трайноустановена съдебна практика и с оглед необходимостта от еднообразно прилагане на относимите правни норми.
Последният въпрос, посочен от касаторите в изложенията към касационните жалби е процесуалноправен и може да бъде уточнен по следния начин: Длъжен ли е въззивният съд да допусне поисканата съдебно-икономическа експертиза, която е била отказана в първоинстанционното производство, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение и неизясняване на делото от фактическа страна? Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, има обуславящо значение за формиране на правните изводи на въззивната инстанция, тъй като с определение № 242 от 26.06.2016г. въззивният съд е отказал да допусне поисканата във въззивната жалба съдебна счетоводно – икономическа експертиза. Съдебният състав е процедирал в противоречие със задължителните указания, обективирани в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен от първоинстанционния съд, то въззивният съд следва служебно да назначи експертиза. В конкретния случай в подадената от настоящите касатори въззивна жалба срещу първоинстанционното решение се съдържа оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да се назначи съдебно счетоводно – икономическа експертиза, необходима за изясняване на факти от значение за спора.
Не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на формулирания от [фирма] процесуалноправен въпрос „Длъжен ли е съдът в производството по иск по чл. 646 ТЗ да зачете становището, дадено в мотивите на влязло в сила решение за откриване производство по несъстоятелност по въпроса за правното основание/ правната природа на отношенията между длъжника по несъстоятелността и негови кредитори?”. По смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая посоченият процесуалноправен въпрос не е обсъждан в мотивите на обжалваното решение, не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. Липсата на задължителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо ВКС да разглежда заявеното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Предварително внасяне на държавна такса не се дължи съобразно чл. 649, ал. 6 ТЗ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 17.10.2016г. по в. т. дело № 212/2016г. на Апелативен съд Б., Търговско отделение.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.