О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 26.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 652/2009 година
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. П. и Д. И. П., двамата от гр. К., чрез адв. Д от САК срещу определението на Врачанския окръжен съд № 444 от 1.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 243/2009 г., с което е оставено в сила определение № 29/7. ХІ.2008 г. на Козлодуйския районен съд за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения от тях иск.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от М. П. М. от гр. В., чрез пълномощника му адв. В от Врачанската АК, в който поддържа, че частната жалба е неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 във връзка с чл. 62 ал.2 от ГПК с оглед данните от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена. Тя е срещу въззивно определение, с което се оставя в сила прекратително определение на районен съд – т.е. по т.1 на чл. 274 ал.3 от ГПК и за допускане до разглеждането й е необходимо да са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК. Като въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК жалбоподателите в изложението си по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са формулирани както следва: “Засегнати ли са правата на частните жалбоподатели; З. ли те чужди права; Н. ли е за тях правен интерес от предявяването на положителен установителен иск?”
За да се прецени дали така формулираните въпроси от жалбоподателите имат значение за правилното решаване на спора за допустимостта на предявената от тях претенция следва да се уточнят фактите, относими към разглеждания казус.
Бившите съпрузи Е. и М. М. са били съпрузи от 1987 до 1998 г., когато е прекратен брака им по чл. 99 ал.3 от СК(отм.). По време на брака си те са придобили апартамент през 1990 г. срещу отчужден имот на Е. М. при отчуждително производство датиращо от преди сключване на брака им. През 1998 г. е заведено дело за делба на придобитото по време на брака им имущество, между които и процесния апартамент в гр. К.. С нот.акт от 24.ІІІ.1999 г. Емилия М. е продала на настоящата ищца по делото С. И. П. този апартамент еднолично. Делото за делба е приключило с изнасяне на публична продан на апартамента с решение на Врачанския окръжен съд от 2004 г.
Исковата молба на С. и Д. П. от 11.ІХ.2007 г. е предявена срещу ответника М да се приеме за установено, че той не е бил и не е собственик на апартамента към датата на развода – 21.ІV.1998 г. Към частната касационна жалба е приложен от жалбоподателите нотариален акт от 16.V.2007 г. от който е видно, че С. и Д. П. са продали апартамента на трети неучастващи лица – А. и Т. – т.е. към момента на предявяване на установителния иск за собственост по настоящото дело те не са собственици въз основа на прехвърлителната сделка с бившата съпруга Е от 24.ІІІ.1999 г.
Като се съпоставят датата на придобивната за ищците П сделка от 1999 г. и момента на предявяване на иска за делба между бившите съпрузи – 1998 г. е видно, че е налице прехвърляне на спорното право в течение на производството за делба, поради което съгласно чл. 121 ал.3 от ГПК(отм.) постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. С други думи, щом с влезли в сила решения по делбеното дело е прието, че жилището е съсобствено между бившите съпрузи и че те и двамата имат право да получат по равно сумите, реализирани от публичната продан, то и приобретателите по договора от 24.ІІІ.1999 г. С. П. и нейния съпруг Д) са обвързани от силата на пресъдено нещо. От това следва процесуалната недопустимост на установителната претенция на ищците П срещу бившия съпруг М.
От така изложените факти и правни съображения на ВКС следва изводът за недопустимост на касационното обжалване. Поставените от касаторите въпроси нямат значение за изхода на спора за допустимостта на предявената от тях претенция. Тя се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл. 224 ал.1 от ГПК(отм.). При съвпадане на крайните изводи на ВКС с тези в обжалваното определение на Врачанския окръжен съд, макар и по различни от изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на прекратителното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 444 от 1.VІ.2009 г. постановено по ч.гр.д. № 243/2009 г. на Врачанския окръжен съд с което е оставено в сила определение № 29 от 7. ХІ.2008 г. на Козлодуйския районен съд по гр.д. № 763/2007 г. за прекратяване на делото поради недопустимост на иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: