О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
гр. София, 27.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2017 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1-5 от 16.02.2017г. по гр.д. № 2028/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1459 от 04.10.2016г. по гр.д.№ 642/2016г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от К. Р. Р. против Р. П. К. иск за делба на апартамент в [населено място], в[жк]и на движими вещи, представляващи обзавеждане за жилище, подробно описани в решението.
Касационната жалба е подадена от ищцата К. Р. чрез пълномощника й адв. П.. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за трансформацията на лично имущество. Също в противоречие с практиката съдът е решил и процесуалноправен въпрос – при извършено оспорване на документи и искане за събиране на нови доказателства първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.154 и 193 ГПК. Наред с това се поставят и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/какъв е характера на получените от ищцата по време на следването й във ВУЗ стипендии и обезщетение за раждането на дете – дали са лични или семейни средства; 2/ имат ли доказателствена сила подписаните от ищцата декларации за признаване на факти и за отказ от права; 3/ ако търговско дружество извършва дейност в помещение, различно от семейното жилище, но вещите за обзавеждане са придобити на името дружеството и се намират в семейното жилище, то има ли жилището характер на офис; 4/ лична или семейна собственост са вещите, предназначени за жилищно обзавеждане, които са придобити по време на брака със семейни средства на името на фирмата на единия съпруг и използвани от семейството; 5/ когато по време на брака съпругата не е работила, но е била студентка и е отглеждала децата, това представлява ли принос от нейна страна и значителен ли е той.
Ответникът Р. К. в писмения си отговор поддържа, че не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е иск за делба на недвижим имот и движими вещи между бивши съпрузи. По отношение на недвижимия имот е установено, че е закупен през 2012г. по време на брака от публична продан, като паричните средства за заплащането му са дарени на ответника Р. К. от неговата майка, видно от представения договор за дарение на сумата 80 000лв., сключен непосредствено преди внасянето на цената в полза на ЧСИ. В подкрепа на твърдението на ответника, че апартаментът е придобит изцяло с дарени парични средства, е и подписаната от ищцата /сега касатор/ нотариално заверена декларация от 17.04.2014г., която има характер на признание на неизгоден факт. Съдът е посочил, че наведените от ищцата доводи за подписване на декларацията под заплаха, че ще й бъдат отнети децата, не е доказано, а и е оборено от поведението й – дни след съставяне на декларацията, тя е подписала споразумението за прекратяване на брака, в което се е съгласила родителските права да бъдат предоставени на бащата поради нейна служебна ангажираност и обучение. При съвкупната преценка на договора за дарение и на декларацията на ищцата съдът е приел, че е установена пълна трансформация по чл. 23, ал.1 СК на лични на ответника средства при закупуване на имота и затова е отхвърлил иска за делба. Проведеното от ищцата насрещно доказване, че за закупуването на имота са вложени общи средства, съдът е намерил за неуспешно. Установено е, че през ноември 2012г. страните са дарили на майка на ответника друго жилище което тя е продала на трето лице на 07.12.2012г. за 27 100лв. Няма данни обаче че дарените на ответника 80 000лв. включват и продажната цена от 27 100лв., а и не може да се приеме, че ищцата има дял от нея – при извършеното разпореждане от съпрузите приобретателят е свободен да прехвърля имота и да разполага с продажната цена както намери. Съдът е разгледал наведените от ищцата доводи, че тези сделки са сключени с цел спестяване на данъци и ги е отхвърлил като несъстоятелни. Намерил е за достоверни и съответстващи на доказателствата обясненията на ответника, че това жилище е било прехвърлено на съпрузите от неговите родители, за да могат да бъдат използвани лихвоточки от жилищноспестовен влог на неговата баба.
На последно място съдът е обсъдил възможността цената за придобиване на жилището от публичната продан да е заплатена с общи средства и с оглед данните за доходите на ищцата е намерил за недоказано, че са били налице общи парични средства, вложени за закупуването на апартамента.
По отношение на движимите вещи искът е отхвърлен, тъй като ищцата не е ангажирала никакви доказателства, че вещите са придобити по време на брака. Като допълнителен аргумент съдът е изтъкнал, че според представените от ответника фактури вещите са придобити от еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто собственик на капитала е той. Заявеното от ищцата оспорване, че платежните документи касаят други вещи, а не процесните, не съставлява оспорване по чл. 193 ГПК. А повдигнатият въпрос дали апартаментът е използван за офис или не, съдът е счел за ирелевантен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Не може да приеме, че въпросът за трансформацията на лично имущество е решен в противоречие със сочената от касатора практика. От една страна, не е формулиран конкретен правен въпрос, свързан с трансформацията, а от друга страна, не е уточнено на кое точно решение от множеството цитирани, противоречи обжалваното.
Липсва противоречие с практиката и по сочения процесуален въпрос досежно оспорването на документи по чл.193 ГПК и исканията за събиране на доказателства. Съдът изрично е изтъкнал, че оспорване от страна на ищцата по реда на чл. 193 ГПК не е извършено, нито по отношение на подписаните от нея декларации, нито по отношение на платежните документи за движимите вещи, представени от ответника. Наред с това, няма направени искания по доказателствата от страна на ищцата, които да не са удовлетворени; напротив, видно, че ищцата не е проявила процесуална активност да докаже твърденията си.
Формулираните пет правни въпроса, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, могат да бъдат сведени до три групи. Първият и петият въпрос касаят доходите на ищцата и нейният принос за семейството, изразяващ се в грижи за децата. Тези обстоятелства в случая не са от решаващо значение за изхода на спора. Искът за делба на апартамента е отхвърлен, не защото е оборена презумпцията за съвместен принос по реда на чл. 21, ал.4 СК, а защото е установено придобиване на имота чрез преобразуване на лично имущество – дарени парични средства на основание чл.23 ал.1 СК. Третият и четвъртият от въпросите са свързани със собствеността на движими вещи, представляващи обзавеждане и придобити от търговското дружество на единия съпруг, съответно със статута на жилището, където те се намират, като офис. Тези въпроси се явяват ирелевантни за спора както е приел и въззивния съд. Решаващото съображение, послужило за отхвърляне на иска за движимите вещи, е неангажирането на никакви доказателства за установяване придобиването им по време на брака. Несъмнено е, че при заявеното от ответника оспорване на иска, то в тежест на ищцата е /и това й е указано от съда/ да установи, че тези вещи са придобити от съпрузите по време на брака и че съществуват към момента на делбата. При неизвършването на такова доказване последицата е отхвърляне на иска. Отделно, поставените от касатора въпроси са некоректни, защото предпоставят, че е доказано придобиване на вещите със семейни средства, но на името на търговското дружество, което не кореспондира с фактите по делото. Третият правен въпрос визира правното значение на подписаните от ищцата декларации за признаване на факти и отказ от права. Въззивният съд напълно адекватно е ценил тези декларации, наред с останалите събрани доказателства и въпросът не създава затруднения в практиката на съдилищата, така че липсва основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения следва да се откаже достъпът до касационно обжалване. Ответникът има право да получи направените разноски по повод на касационното обжалване, а именно 2 550лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1-5 от 16.02.2017г. по гр.д. № 2028/2016г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на К. Р. Р. от [населено място].
ОСЪЖДА К. Р. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Р. П. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 2550 /две хиляди петстотин и петдесет/ лева разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: