О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София 27.05.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 288 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. М. срещу определение № 10 от 10.01.12г. по гр.дело № 942/11г.на състав на ІІІ г.о.на Върховния касационен съд,с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна в частта за намаляване на присъденото с решение № 355/3.11.11г.по гр.дело № 942/11г.адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв и е оставена без уважение молбата й в частта за изменение на същото решение в частта за разноските.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решение № 355 от 3.11.11г.по гр.дело № 942/11г.Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.е оставил без уважение молбата на С. И. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение по гр.дело № 146/08г.на Горнооряховския районен съд.Със същото решение молителката е осъдена да заплати на ответника по молбата СОУ”Г.И.”гр.Г. О. направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Правилно съставът на ІІІ г.о.на ВКС е приел,че молбата на С. М. в частта,с която се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се квалифицира като искане по чл.78 ал.5 ГПК,което е преклудирано,тъй като не е направено до приключване на делото.
Правилно е преценено,че в частта за изменение на решението досежно разноските по реда на чл.248 ГПК, молбата е неоснователна. Безплатността на производството по трудови дела за работника или служителя се отнася до задължението му за плащане на разноски към съда.Тя обаче не го освобождава от отговорността за разноските,направени от другата страна,когато тя е спечелила делото и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът / служителят дължи на работодателя на общо основание.
По изложените съображения настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10 от 10.01.12г.,постановено по гр.дело № 942/11г.на Върховния касационен съд,състав на ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.