О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр. София, 27 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2060/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Ц. Х. от [населено място] срещу определение №68/25.02.2015 по в. гр.д. № 172/2013 г. на Търговишкия окръжен съд , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение №15/25.02.2015 г. в частта за разноските.
В частната жалба се правят оплаквани за неправилност на определението.Изразява становище, че присъденото като разноски на „Ей Ес Пи”, Е. ,гр. София с решението по в. гр.д. №172/2013 г., адвокатско възнаграждение на адв. Р. К. от 720 лв. се дължи общо за представителство на дружеството по две дела: освен по в. гр.д. №172/2013 г. и по в. гр.д.№221/2013 г. на Търговишкия окръжен съд . С оглед на това счита , че по в. гр.д. № 172/2013 г. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. , което представлява половината от присъденото с решението адвокатско възнаграждение. В този смисъл иска съдът да постанови своето определение.
Ответникът по частната жалба „Ей Ес Пи”, Е. ,гр. София, чрез адв. Р. К. оспорва същата в писмен отговор по делото.Моли определението да бъде оставено в сила като правилно и да се присъдят направените в производството по частната жалба разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно процесуалните правила ищецът и ответникът / съответно въззивникът и въззиваемият/ в зависимост от изхода на делото имат право на разноски в това число и на адвокатско възнаграждение/ чл. 78 ГПК/ . Разноските както и адвокатското възнаграждение следва да са направени в производството, в което се претендират. С обжалваното определение правилно е прието, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. са направени от ответника по в. гр.д. 172/2013 г. на Търговишкия окръжен съд – [фирма], именно в това производство. Последното се установява безусловно от текста на договора за правна помощ, където е посочен номера на делото, обективиран на гърба на представеното по делото пълномощно. Същевременно съдът правилно е посочил , че по другото въззивно дело между двете страни – № 221/ 2013 г. на ТОС, не е представяно както пълномощно така и договор за правна помощ ,сключен от дружеството с адв. Р. К..С оглед на това определението, с което е оставена без уважение молбата на В. Ц. Х. за изменение на решението по в. гр.д.№ 172/2013 г. на ТОС в частта за разноските, е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на настоящото производство В. Ц. Х. следва да заплати на [фирма] разноски в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение, удостоверени с договор за правна защита и съдействие от 31.03.2015 г.
. По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №68/25.02.2015 по гр.д. № 172/2013 г. на Търговишкия окръжен съд , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение №15/25.02.2015 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА В. Ц. Х. да заплати на [фирма],Гр. София разноски в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: