О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 475
София, 29.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 504/2008 година
Производство по чл.274, ал.2, предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Н. Т. Н. с фирма “Н” срещу разпореждане от 22.04.2008 г. по т.д. № 464/2007г. на Варненския апелативен съд, с което е уважена молбата на Х. М. Х. и Ю. К. Х. за издаването на изпълнителен лист за присъдената им неустойка в размер на 15 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.01.2007 г. до окончателното й изплащане.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Ответниците по частната жалба Х. М. Х. и Ю. К. Х. не са възразили по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното разпореждане е постановено издаването на изпълнителен лист срещу настоящия жалбоподател въз основа на решенето по т.д. № 464/2007 г., с което въззивната инстанция отменила решение № 52 ат 02.11.2007 г. по т.д. № 35/2007 г. на Окръжен съд-гр. Търговище по т.д. № 35/2007 г. в осъдителната му част за разликата над 15 500 лв. и при условията на чл.271, ал.1 ГПК отхвърлила предявените в субективно съединение искове на Х. М. Х. и Ю. К. Х. срещу настоящия жалбоподател с правно основание чл.92 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 51 170 лв.
Разпореждането е правилно.
Поддържаният от частния жалбоподател довод, че издаденият изпълнителен лист не съответства на изразената от съда воля в диспозитива на постановения от нея съдебен акт е неоснователен. Конкретно оплакването му се свежда до обективираното с изпълнителния лист изпълняемо право, касаещо законната лихва върху главницата, по която законна последица липсвало произнасяне от въззивния съд. Доводът е неоснователен.
Съгласно чл. 237, ал. 1, б. „а“ ГПК, по реда на който е издаден изпълнителния лист, на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, които представляват съдебни изпълнителни основания. Този текст е възпроизведен и в сега действащия Гражданско процесуален кодекс с нормата на чл.404, ал.1. Преди издаването на изпълнителния лист съдът проверява дали изпълнителното основание, посочено в молбата, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, т. е. налице ли е изпълняемо право срещу лицето или лицата, против които се иска издаване на изпълнителен лист. В конкретния случай въззивната инстанция е разпоредила да се издаде изпълнителен лист въз основа на неотменената част на първоинстанционното решение и същият дословно възпроизвежда диспозитива на решението в тази му част. Със същото освен сумата 15 500, настоящият жалбоподател е осъден да заплати на ищците и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете, което налага извода, че изпълнителният лист изцяло и точно възпроизвежда съдебното изпълнително основание.
Изложеното позволява да се направи извод, че обжалваното разпореждане е законосъобразно постановено и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 23.04.2008 г. по т.д. № 464/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е разпоредено да се из9даде срещу Е. “Н” изпълнителен лист за сумата 15 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.01.2007 г. до окончателното й изплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: