О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр. София, 29. 04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 7248/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. Б. чрез адв. Н. С. срещу решение № 60/07.07.2014 год. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 547/18.12.2013 г. по гр.д. №207/2013 год. на Окръжен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от К. Б. Б. от [населено място] срещу Районен съд [населено място] иск за сумата 32 685,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 225,ал.1 от Закона за съдебната власт за прослужени 10 години в органите на съдебната власт на длъжността „Съдия”, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Районният съд [населено място] не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса : „Зачита ли се за юридически стаж за придобиване на право по чл. 225,ал.1 ЗСВ стажът, придобит на длъжност стажант – юрист по смисъла на чл. 297 от ЗСВ, когато лицето е работило по трудово правоотношение с Министерство на правосъдието. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото / допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.
С въззивното решение е прието за безспорно установено,че ищецът е работил като съдия в различни органи на съдебната власт общо 9г.9м.1д., а също така е преминал стаж като стажант-юрист от 1г. в периода от 24.01.1974-24.01.1975 г. в СГС. Прието е, че основния спор по делото е дали стажът като стажант юрист , положен при действието на ЗУС от 1952/ отм./ е стаж по смисъла на чл. 225,ал. 1 ЗСВ и с оглед на това дали ищецът има изискуемият минимален стаж от 10 години на длъжността, който му дава право да претендира обезщетение по чл. 225,ал.1 ЗСВ. На този въпрос съдът е отговорил отрицателно като е приел , че правото на обезщетение по цитирания законов текст възниква единствено за юристи , прослужили поне 10 години на длъжността съдия, прокурор и следовател, но не и за приравнените на тази длъжности други, изискващи юридическо образование. Посочено е ,че следва да се прави разлика между общия юридически стаж като прослужено време на длъжности, за които се изисква висше образование по специалност „право” и специализиран стаж като съдия, прокурор и следовател.Именно тази стаж ако е продължил най – малко 10 години е предпоставка за възникване правото на обезщетение по чл. 225,ал.1 ЗСВ. Правото на обезщетение по чл. 225,ал.1 ЗСВ е конкретно право, предвидено за лица , упражняващи конкретна дейност – съдии, прокурори и следователи като предпоставките за неговото възникване са ясно уредени в ЗСВ, поради което не се налага прилагане на КТ по силата на препращащата разпоредба на чл. 229 ЗСВ.
Следователно поставеният от касатора правен въпрос е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване е обусловило решаването на правния спор като предявеният иск е било отхвърлен.
Не е изпълнено обаче допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/посоченият правен въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото/. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.4ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос е от значение за точното приложение на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й и с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена.В представеното изложение касаторът само бланкетно се е позовал на това основание . Не е посочено дали направеното във въззивното решение тълкуване на закона е израз на съдебна практика, която е неправилна и следва да бъде преодоляна или се налага да бъде осъвременена. Същевременно разпоредбата на чл. 225 ЗСВ е ясна и конкретна и непротиворечива, което не налага нейното изрично тълкуване по реда на чл. 290 ГПК , различно от тълкуването направено с въззивното решение. Нещо повече – по сходен казус /Решение № 223/23.10.2014 г. гр.д. № 1463/2014 год.,постановено по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд ,3-то г.о. приема, че паричното обезщетение по чл. 225,ал.1 ЗСВ се дължи когато предвидените в него години като изискуем стаж, следва да са прослужени години в органите на съдебната власт като съдия, прокурор или следовател, което не допуска включването в този стаж на стажът прекаран като стажант юрист.
По изложените съображения не са налице комулативните изисквания , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60/07.07.2014 год. на Апелативен съд [населено място], с което е потвърдено решение № 547/18.12.2013 г. по гр.д. №207/2013 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: