7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 03.10.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1051 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. К. К. от [населено място] срещу решението на Софийски градски съд, ГО, II-г въззивен състав, постановено на 28.11.2016г. по в.гр.д.№7763/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което Й. К. е осъдена на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на К. П. Е., М. П. А. и И. К. Е. да упражняват правото си на собственост върху магазин, състоящ се от търговска зала, складово помещение, сервизни помещения, със застроена площ от 35.40кв.м., при съседи: [улица], [улица], К. М., Н. С.И. и Г. Д., заедно с избено помещение със светла площ от 21.59кв.м., при съседи: [улица], [улица], ел.кантон и Г. Д., заедно с 9.8/440 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, цялото от 504.94кв.м., съставляващо парцел IX-322, кв.147, местност „Под Центъра“-Б.шосе по плана на [населено място], като възстанови помещение с форма на куб и размери 1х1х1 метра, отгоре с железобетонна плоча, отдолу с железобетонна плоча и отстрани с тухлени стени, с отвори за проветряване на двете санитарни помещения /тоалетни/ и двата магазина и с отвор за достъп откъм магазина на ищците, в същия вид и обем, в който е съществувало преди разрушаването, както и да възстанови делителната стена между двете магазинни помещения в участъка на разрушената железобетонна стена.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по разрешените от въззивния съд въпроси:
1.Допустим ли е в настоящия случай искът по чл.109 ЗС, след като спорът е относно начина на управление на общата вещ /доколкото изобщо има такава/, а не собствеността на вещта, след като за това има особен ред – чл.32, ал.2 ЗС;
2.Допустим ли е искът по чл.109 ЗС в настоящия случай, след като не се претендира право на собственост върху вещта, а право, възникнало въз основа на договор /договорът за доброволна делба от 1997г., представен като доказателство по делото/;
3.Ако предмет на делото е съсобствена вещ в режим на етажна собственост /част от въздухопровода на сградата/, не е ли задължително всички съсобственици в етажната собственост да бъдат конституирани като необходими другари;
4.Може ли успешно да се проведе иск по чл.109 ЗС, ако за претендирания имот няма документ за собственост, като в настоящия случай това т.нар. помещение го няма нито в някой от документите за собственост /нотариални актове/, нито в одобрените строителни книжа-първоначални от 1939 година и последващи-за ремонт;
5. Може ли успешно да се проведе иск по чл.109 ЗС, ако претендирания имот изобщо не е съществувал, или дори да е съществувал не е допустим по сторителните правила и норми, действащи към днешна дата-2017 година;
6.Може ли решението по делото да се основава единствено на СТЕ на вещо лице, което няма съответната квалификация да отговори на поставените технически въпроси /със специалност „геодезист“/, след като за даване на отговор на съответните въпроси по делото е необходимо специалност „конструктор“.
Поставя и въпроса за необходимостта от доказване, че е извършено незаконосъобразно действие върху вещта, което да е възпрепятствало ползването й, като поддържа, че в случая такова действие не е извършено, тъй като ремонтът на вещта, който е извършила, е разрешен от съответните технически органи и в съответствие със ЗУТ и наредбите за строителството, както и че за нейния магазин има издадено разрешение за ползване, влязло в сила, което е стабилен административен акт и задължава съдилищата и всички държавни и общински органи.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. П. Е., И. К. Е. и М. П. А., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
К. П. Е., М. П. А. и И. К. Е. са предявили срещу Й. К. К. по реда на чл.109 ЗС иск за преустановяване на неоснователните действия, с които им пречи да упражняват правото на собственост върху магазинно помещение, находящо се в [населено място], [улица], което твърдят, че притежават по силата на договор за доброволна делба от 30.12.1997г. и заповед № РД-09-87/16.05.2002г. на гр.архитект на район „Оборище“, като в пространството над предверието имало изградено функционално помещение с отвори за проветряване на двете санитарни помещения в двата магазина и на двете тоалетни в магазинното помещение, което било част от вентилационната система на помещението преди разделянето му и на сградата и е било проектирано и изградено през 1939-1940г. Твърдят, че помещението е било запазено и при разделянето на помещението с цел да обслужва новообособените две магазинни помещения и санитарните им възли, като в договора за доброволна делба е записано, че остава обща собственост и на двата дяла. През 1998г. Й. К. закупила помещение в сградата с предназначение „Магазин за трикотаж“, след което разрушила предверието към санитарното помещение, вкл. и помещението-обща част с цел да увеличи търговската площ на магазина си, като преместила санитарното помещение в мазето, което ликвидирало дейността на помещението „Кафе-аперитив“.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен.
От фактическа страна е прието за установено, че е налице легитимация на предявилите иска лица за посоченото от тях помещение – с договор за доброволна делба от 1997г. Г. И. Д., К. П. Е., М. П. А. и Г. П. Е. разделят магазин на [улица] два обособени дяла, като в т.1 е посочено изрично, че в обща собственост остава помещението, намиращо се между двете плочи на преддверието на клозета, намиращ се в магазина на Г. Д., даващо достъп до вентилационната шахта на сградата. По отношение на легитимацията на страните е взето предвид обстоятелството, че през 1998г. М. П. А. е продала своя имот на племенника си И. К. Е.; след смъртта на Г. П. Е. нейни наследници по закон са М. П. А. и К. П. Е.; през 1998г. Г. Д. е продал на [фирма] своето помещение с предназначение „магазин за трикотаж“, като през 2007г. дружеството е продало магазина на Й. К. К..
Прието е, че процесното помещение не е самостоятелен обект, а съставлява обща част на сградата.
Въз основа на заключението на в.л.Н., изготвено на база материалите по делото, проверени при оглед на място, е прието, че процесното помещение е изградено с построяването на сградата, показано е в проектите на сградата, не е променяло предназначението си и съставлява затворено пространство със самостоятелно функционално предназначение, през което преминава вентилацията на кафенето, за да се включи в общата вентилационна шахта на сградата, предназначено е за вентилация на двете санитарни помещения и двата магазина и е с ревизионен отвор от страната на магазина на предявилите иска лица, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Прието е, че с премахване на помещението над преддверието, извършено от Й. К., е извършено съществено изменение във функцията на съществуващата обща вентилационна инсталация за двата магазина, като е нарушена и естествената вентилация на тоалетната и е прекъснат достъпът до вентилационната шахта на магазина на предявилите иска лица. Изложени са съображения, че от техническа гледна точка помещението представлява част от общата вентилационна инсталация на сградата и от вентилационната инсталация на двата магазина, поради което представлява обща част и като такава не следва да има одобрен архитектурен проект, като премахнатата плоча е част от помещението.
Възражението на Й. К. за некомпетентност на вещото лице Н. е прието за неоснователно, като са изложени и съображения, че заключението на в.л.Б. не съдържа различни констатации, вкл. по отношение на обстоятелството, че процесният обект не фигурира като обособен в техническата документация, като според въззивния съд обективно няма как да фигурира в тази документация, след като не е самостоятелен обект. Изложени са съображения, че експертът Б. е некатегоричен, уклончив и неясен и с неговото заключение не се опровергава категоричното, подробно, ясно и изчерпателно заключение на в.л.Н..
Прието е за установено, че Й. К. е разрушила антресолната плоча над тоалетната и процесното помещение, което представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, ограничаващо и накърняващо правото на собственост на предявилите иска лица върху техния магазин.
Доколкото процесният обект е съществувал като обща част на сградата при проектирането и изграждането към 1939-1940, доводите за незаконност на този обект са приети за неоснователни, както и доводите за нищожност на договора за доброволна делба в частта, касаеща клаузата за плочата. Изложени са съображения, че действително действията по извършения от Й. К. ремонт са разрешени от съответните технически органи, но е взето предвид и обстоятелството, че според направеното от К. признание по време на този ремонт работниците са демонтирали междинна конструкция пред въздухопроводната шахта на сградата, като са поели ангажимента за възстановяване на пространството за включване на въздухопровод към вентилационната шахта на сградата по проекторешение, гарантиращо здравина и функционалност.
За неоснователно е прието твърдението, че според ЗУТ и наредбите да строителство не е допустимо отваряем прозорец да съществува между два самостоятелни обекта, по съображения, че това понятие се ползва от свидетел, който няма техническите познания на в.л.Н., според която ако се има предвид ревизионния отвор от кафенето, отразен в одобрените проекти, той не е прозорец между два самостоятелни обекта на собственост, а технически ревизионен отвор към обща част.
Във връзка с оплакването за необсъждане на всички представени по делото писмени доказателства въззивният съд е изложил съображения, че приетите по делото строителна документация, скици и констативни протоколи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани поради това, че съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на делото, е била съобразявана от експертите при изготвяне на изслушаните и приети по делото СТЕ.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения за предназначението на процесното помещение, за обстоятелствата около неговото премахване и последиците от това не са налице поддържаните в изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е основан на тезата на касатора, че решението за премахването на помещението, осигуряващо естествената вентилация на магазина на предявилите иска лица, касае начина на управление на вещта, която настоящият състав не споделя, доколкото унищожаването /чрез премахване/ на помещение или друг обект обичайно в правото се определя като действие на разпореждане и в съдебната практика противоречиви становища по този въпрос не се поддържат. Поради това и поставеният въпрос не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване – в трайно установената съдебна практика действията по премахване на стени, плочи, помещения се възприемат като обосноваващи интерес от предявяване на иск по чл.109 ЗС.
В случая по делото се твърди, че процесното помещение представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.2 ЗС, който предвижда, че може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, както в настоящия случай е постигнато съгласие със сключения през 1997г. договор за доброволна делба, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. Това твърдение е прието от въззивния съд за доказано, с оглед на което в съответствие с практиката на ВКС е прието, че е допустимо да се иска преустановяване на неоснователното въздействие върху такива общи части, извършено от собственика на един от обектите, които съответната част обслужва, да се претендира по реда на чл.109 ЗС, в който случай участието в производството на собствениците на останалите самостоятелни обекти в сградата, които процесната обща част не обслужва, не е необходимо / решение №345/25.06.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на ІІ ГО на ВКС, в което е прието, че ако етажен собственик преустрои обща част или я ползува не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици,той накърнява правото им да ползуват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл.109 ЗС/. С оглед на това следва да се приеме, че въпрос 2 и 3 не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
В съответствие с практиката на ВКС е и изводът на въззивния съд, че извършената без съгласието на всички собственици на самостоятелни обекти промяна в съществуваща обща инсталация представлява неоснователно накърняване на собственическите им права, което да обуслови успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС / решение №116/03.11.2016г., гр.д.№1432/2016г., Второ ГО на ВКС/.
Въпроси 4 и 5 се основават на поддържаната от касатора теза, че процесното помещение никога не е съществувало, не е било обозначавано и нанасяно в проектите на сградата, поради което и не може за него да се провежда иск по чл.109 ЗС, която теза обаче не е била споделена от въззивния съд, доколкото въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че помещението е съществувало като част от вентилационната система на сградата. Още повече, че премахването на плочата не се оспорва от касатора. Поради това така поставените въпроси по естеството си следва да бъдат квалифицирани като касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК, които не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Въпрос 6 отново се основава само на поддържана от касатора теза за некомпетентност на назначения по делото експерт, която не е споделена от въззивния съд, доколкото в протокола от проведеното на 25.11.2014г. открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд този въпрос е бил обсъждан и изрично е отбелязано, че в.л.Н. освен инженер-геодезист е и доктор на техническите науки по деформация на сгради, съоръжения и терени. С оглед на това и този въпрос следва да бъде квалифициран като касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК, който не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Следва да се отбележи също така, че поставените от касатора въпроси са свързани с разрешаването на конкретен правен спор, който не сочи на такива особености, които да допринесат за развитие на правото, каквото основание за допускане на касационно обжалване се поддържа.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 28.11.2016г. по в.гр.д.№7763/2016г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-г въззивен състав.
ОСЪЖДА Й. К. К. на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.Е. И., САК, сумата 500лв. /петстотин лева/ за осъществено пред ВКС процесуално представителство в качеството й на пълномощник на ответниците по касационна жалба К. П. Е., М. П. А. и И. К. Е..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: