2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 05.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3562 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №168 от 06.04.2015г. по в.гр.д.№67/15г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение №145 от 22.10.2014г. по гр.д.№70/2014г. на Златоградския районен съд в обжалваната част, с която по реда на чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобствено дворно място – УПИ V-1033 в кв.133 по плана на [населено място]. Съдът е възприел варианта по приложение №8 към основната техническа експертиза, според който ищецът С. Б. М. ще ползва частта, оцветена в червено, а В. Б. М. – частта, оцветена в жълто.
Въззивният съд е приел за неоснователно искането на жалбоподателя С. М. ползването да се разпредели според приложение №7 към експертизата. Според този вариант в дела на жалбоподателя ще попадне изцяло съсобствената между страните второстепенна сграда на два етажа. Определената от вещото лице пътека за общо ползване около сградата с ширина 0,50 м. няма да е достатъчна, за да може другият съсобственик В. М. да изгради външно стълбище и нов вход към втория етаж, за да се обособи разпределената му част от този етаж в реален дял. Счетено е за ирелевантно обстоятелството, че такова стълбище може да се изгради от съседен имот, собственост на В. М..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. М..
Жалбоподателят поддържа, че възприетият от съда вариант на разпределение не е съобразен с установеното от страните повече от 20 години ползване на общия имот. В дела на В. М. попадала онази част от общото място, която до сега била обработвана от С. М., в която имало насадени от неговото семейство плодни дървета, от които годишно се събирали повече от 250 кг. плодове. Разпределението по приложение №7 би позволило и на двамата съсобственици да запазят площите, които до момента са обработвали. Съдът предписвал преустройства в общия имот, а това влизало в противоречие с практиката на ВКС по прилагането на чл.32, ал.2 ЗС. Освен това тези преустройства не биха могли да се осъществят, тъй като В. М. не би могъл да изгради стълбище до втория етаж на стопанската сграда, което да преминава през определената от вещото лице площ за общо ползване около нея.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса дали в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът може да предписва преустройства в имота. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №409 от 26.05.2010г. по гр.д.№224/09г. на ВКС, I ГО; решение №303 от 15.05.2009г. по гр.д.№427/2008г. на ВКС, II ГО и решение №59 от 04.03.2009г. по гр.д.№67/2008г. на II ГО.
Ответникът в производството В. Б. М. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос не е определящ за изхода на настоящото дело и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Това е така, тъй като разпределянето на ползването на общото място в случая не е обусловено от преустройства, които да направят възможно такова разпределение и които съдът да предписва с решението си. Действително, вещото лице е коментирало в заключението си известни бъдещи преустройства, но те не са свързани с разпределяне на ползването на дворното място, а с възможното обособяване в двуетажната стопанска сграда на два реални дяла, при което ще е необходимо да се отворят два нови входа – на първия и на втория етаж. Когато е разпределял ползването на стопанската сграда районният съд не е предписвал никакви преустройства, той само е посочил площите, които всеки от съсобствениците ще ползва за в бъдеще при съществуващите понастоящем един вход за долния етаж и един вътрешен вход за втория етаж. В тази част решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е коментирал възможните бъдещи преустройства, но не като предписание от негова страна, а като мотив кой от предложените от вещото лице варианти за разпределение на дворното място е по-подходящ. Няма противоречие между посочените от жалбоподателя решения на ВКС от една страна и обжалваното въззивно решение от друга. В посочените решения на ВКС се приема, че в производство по чл.32, ал.2 ЗС съдът не може да предписва преустройства, като изграждане на вътрешни преградни стени, преместване на сгради, огради и съоръжения. Дори да се приеме, че в настоящия случай съдът е предписал такива преустройства, то това е станало по повод искането за разпределяне ползването на второстепенната сграда, по отношение на която съдебното решение е влязло в сила, а не и по повод разпределянето на дворното място, в която част е касационната жалба.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника В. М. следва да се присъдят направените по делото разноски – 250 лв. По договор за правна защита и съдействие от 16.06.2015г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №168 от 06.04.2015г. по в.гр.д.№67/15г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Б. М. от [населено място], [улица] да заплати на В. Б. М. от [населено място], [улица] сумата от 250лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: